Не би било лесно да обясниш днешния български празник на човек, непознаващ нито историята, нито болките ни, нито изворите на гордостта ни.
Това написа Цвета Караянчева по повод днешния Ден на будителите. Ето как продължава поста й:
Ден на великите знайни и незнайни българи, които чрез делото си са извисявали и продължават да извисяват духа на нацията. Ден, посветен не на едно голямо събитие, не на един преломен момент, а на движение, труд, съзидание, продължаващи през вековете.
Празник, възникнал, за да подейства като лечителен балсам върху раните след Първата световна война, празник забраняван, възроден и всяка година преосмислян.
Тази година искам да се поклоня пред нашите лекари и медицински работници, които всекидневно и въпреки умората и изтощението рискуват своя живот и своето здраве, за да лекуват и помагат. Да се поклоня пред нашите учители, които правят всичко по силите си, за да обучават и възпитават в едни тежки, почти невъзможни условия.
Да се поклоня пред нашите учени, които участват наред с колегите си по цял свят в надпреварата за разработване на лечение и ваксина срещу заразата. Пред артистите, музикантите и всички творци, които трудно стигат до своята публика.
Този празник е бил създаден преди почти сто години, за да помогне на българите след понесената национална катастрофа. Днес, в условията на безпрецедентна здравна криза, да отворим отново сърцата си за Деня на будителите в търсене на надежда и оптимизъм.
Цвета Караянчева