За пръв път българските граждани ще могат да изразят отношението си към кандидатите за президент по един необичаен начин – като сложат отметка с „Х“ или „V” в графата „Не подкрепям никого“.
Какъв ще бъде ефектът от нововъведението? Как ще действа то в съчетание с изискването за задължително гласуване?
Гласовете, дадени за „никого“ няма да оказват влияние върху резултата, в това са категорични експертите, към които Епицентър.бг се обърна за мнение. Гласовете „Не подкрепям никого“ са действителни, но не се отчитат. Освен това задължителното гласуване е задължтелно само на думи, защото няма санкции. Но и това е на думи. Санкции всъщност има – негласувалите на два последователни избора ще бъдат заличавани от избирателните списъци. Е, после ще могат пак да влязат в тях, но ако заявят за това изрично, т.е. направят си труда.
Но до какво все пак ще доведе всичко това?
„Това квадратче е абсолютна глупост!“, смята математикът проф. Михаил Константнов. Според него бюлетините с „Не гласувам за никого“ не променят броя на действителните гласове, защото действителният глас е глас в подкрепа на един или друг кандидат и само тези гласове участват в определянето на крайния резултат.
„Дали ще пуснете празна бюлетина, дали ще задраскате две или повече имена или ще гласувате с това квадратче, резултатът е един и същ“, твърди професорът, който дълги години беше член на ЦИК. Михаил Константинов обаче прави следната уговорка: „Това квадратче няма никакво значение, но при президентски избори то може да вдигне избирателната активност на първи тур и тя да премине бариерата от половината плюс един от всички, имащи право на глас.“ По избирателен списък гражданите с право на глас у нас са 6 873 589.
„Ако за един кандидат са гласували достатъчно много хора, но няма 50% активност, даже гласувайки против него, вие ще му помогнете да спечели. Точно в това е глупостта“, смята проф. Константинов. За да илюстрира тезата си, той припомня казуса от 2006 г., когато на първия тур на президентските избори борещият се за втори мандат Георги Първанов взе 64% от гласовете, но въпреки това имаше втори тур. Просто излезлите да гласуват бяха по-малко от половината имащи право на глас, избирателната активност на първия тур беше 42%.
С други думи – активното гласуване с „Не гласувам за никого“ вдига избирателната активност, а високата избирателна активност помага на победителя на първи тур да победи веднага.
Социологът Юрий Асланов, член на Изпълнителното бюро на БСП, е скептичен относно възможността вариантът „Не гласувам за никого“ да окаже някакво влияние върху изборния процес. „Малко хора знаят за тази опция, защото разяснителната кампания на ЦИК закъсня. Тези, които знаят как да гласуват, знаят и за тази опция, но те са взели и решение за кого да гласуват. Напротив, тези, които не се интересуват от политическия живот, не следят нищо, свързано с него и няма да разберат, че имат възможност да не гласуват за никого“, обяснява Асланов. Той е категоричен – новото квадратче няма как да промени резултата, защото той се определя от действителните гласове.
Социологът Първан Симеонов, изпълнителен директор на „Галъп интернешънъл“, също е на мнение, че гласуването „Не гласувам за никого“ на практика повишава избирателната активност. На парламентарни избори това може да доведе до вдигане на бариерата и невъзможност за по-малките партии да я прескочат. „Гласувайки срещу статуквото, ти всъщност ще гласуваш за статуквото, защото кой, ако не големите партии са статуквото?“, разсъждава той. Според него на президентски избори новата опция няма да окаже влияние.
На изборите на 6 ноември обаче гласуванията са две – ще се пуска бюлетина и на референдум, освен за президент.
Въпросите на допитването са три:
Подкрепяте ли народните представители да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура?
Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и референдумите?
Подкрепяте ли годишната държавна субсидия, отпускана за финансиране на политическите партии и коалициите, да бъде един лев за един получен действителен глас на последните парламентарни избори?
Първан Симеонов прави връзка между двете гласувания, като допуска, че е възможно да има взаимовръзка между референдума и квадратчето „Не подкрепям никого“. Референдумът по принцип е гласуване срещу елита и който подкрепя въпросите в него, с голяма вероятност ще гласува с „Не подкрепям никого“ в бюлетината за президентски избори.
„Гласуването с „Не подкрепям никого“ ще действа в синхрон с убеждението, че гласуването е задължително. Нищо че това не е така. На практика ще имаме като резултат прочистване на избирателните списъци – ако не отидеш два пъти, те заличават и после трябва да отидеш активно и да се регистрираш. Но „квадратчето“, референдумът, убеждението, че гласуването е задължително може малко да вдигнат активността. Тук печеливши има по две линии. Първата – печелят всички формации извън БСП и ДПС, за които се смята, че имат по-предвидим, стегнат и лоялен електорат. Т.е. печелят всички, които имат по-неактивни електорати и се нуждаят от по-активен стимул, за да гласуват. Но това е на теория. Второ, също на теория, това има възможност да предизвика протест. Защото когато си задължен да гласуваш (така си мислиш) и отиваш на референдум, в който се гласува против статуквото (въпросите в допитването са типични в стила „народ срещу елит“), в момента, когато отидеш да гласуваш, избираш „Не подкрепям никого“, разсъждава Първан Симеонов. Той припомня изследване на Галъп от лятото, в което е тествано влиянието на задължителното гласуване. Нямаше печеливши и губещи, твърди Симеонов. Социологът е категоричен, че е трудно да има победител на първи тур, защото за него трябва да гласуват над 1,7 милиона души.
Симеонов припомня: През 2011 г. на първи тур президентът Росен Плевнелиев получи около 1,350 милиона гласа, а на втори – по-малко от 1,7 милиона гласа.
В избирателните списъци има 6 873 589 души и следователно, за да има победител на първи тур, той трябва да вземе поне една четвърт от тези гласове или 1 718 397 гласа.
„Гласът на тези хора, които са „против“ е точно това – плакатен, протестен, той не подпомага никого и не пречи на никого. Това е перфектен вариант, защото давате на човека възможност да каже – това е мнението ми за цялата партийна система“, е изводът на Симеонов. Ако гласовете „Не подкрепям никого“ са много обаче, това ще е симптом за заболяване на партийната система. Сериозни въпроси ще бъдат повдигнати, ако тези гласове излязат повече от гласувалите за победителя на първи тур или пък са половината от всички, упражнили право на вот.
След като вотът за никого на практика ще влезе в графата „Като ми пееш Пенке ле, кой ли те слуша“, защо бе въведен?
Може би, точно затова – да изпускат парата, без да навредят на заинтересованите лица от елита.
Но поне новите правила ще запасят някое и друго дърво – като се изчистят избирателните списъци, ще отива по-малко хартия за отпечатването им. Както и за комплектите бюлетини.
Все е нещо.
Епицентър