Цяла седмица зловеща медийна хайка срещу съвършено невинния син на Льотчика.
Днес други пък половин ден вият срещу празния вигвам на Винету.
Половин месец розов плач до небесата за „Факли в центъра на София“.
После обратното – доноси срещу „хора без маски“. Сякаш е естествено „хора с маски“ в центъра на София.
Това е обществото ни сега – клевети, призиви за репресия, доноси, хайки, докладване, скоро и линч над другомислещите… После мълчание и спотайване, когато се усетиш, неясно от какво заплашен. А ти, ще чувстваш все повече опасността, която те дебне, и няма да знаеш къде се е спотаила тя.
Най-шумните днес не притежават капка достойнство, чест, смелост… За мъдрост – да не говорим. Просто са загърнати в озъбена, узаконена подлост. Естествена подлост като мръсен февруарски сняг над центъра на София.
Но цялата тази отровно-пихтиеста тиня, която забърквате, съвсем скоро ще ви залее първо вас с тъмнозелените си приливчета от храчки. Вашите храчки, събирани от улиците, телефоните, дланите ви.
И после ще ви засмуква, докато не изчезнете с шумни хрипове за изгубената демокрация. Но демокрацията свърши. Демокрацията е удавена.
Дойде Заразата. Ти си Тя!
Автор: Степан Поляков
Лентата