Без възможност за компенсации ще се окажат затворените търговски обекти в градовете, където местните здравни инспекции и областни управители наложиха или предстои да наложат ограничителни заповеди за работа.
Първи за това алармираха собственици на фитнес зали, както и на магазини, заведения и салони за услуги в търговски центрове в Благоевград и Плевен. В тези два града местните управи първи въведоха през седмицата частичен локдаун заради високата заболеваемост с COVID-19.
„Правителството си изми ръцете и прехвърли отговорността на местните власти – било то РЗИ, областни управители или кметове. Няма как те да осигурят обезщетения за времето, през което отново ни е забранено да работим“, коментира за „Сега“ Петър Ангелов, председател на Българската асоциация за фитнес и здраве. Затова от асоциацията предупредиха, че ще си търсят правата в съда за пропуснати ползи.
От Българската асоциация на заведенията и Сдружението на заведенията в България също излязоха с протестно становище, в което алармират, че „локалният подход изключва всякаква държавна помощ“.
Според засегнатите фирми проблемът се състои в това, че търговски обекти, спортни зали, обучителни школи, кина и театри се затварят не със заповед на здравния министър, а със заповеди на районните здравни инспекции и областните управители. В същото време Законът за мерките и действията по време на извънредното положение изрично казва, че микро-, малки и средни фирми могат да бъдат компенсирани с процент от оборота за времето, през което са преустановили дейност със заповед на министъра на здравеопазването.
В четвъртък в Благоевград и Плевен ощетените търговци излязоха на протести пред общините, а в петък това се случи в Шумен. Неяснотата кой ще ги компенсира за поредното затваряне остана без отговор. Нито една институция не е коментирала казуса до момента. „Сега“ отправи запитване до Министерството на икономиката, което отговаря и за ОП „Иновации и конкурентоспособност“, но оттам все още не са отговорили дали има законова пречка за държавно подпомагане.
„Като ни затварят от днес за утре, кой ще ни обезщети? Колко стока за десетки хиляди лева сега трябва да бъде изхвърлена. Колко безработни ще трябва да останат на улицата? Защото когато местно РЗИ затвори бизнеса, не се дават никакви компенсации, нито фирмите, нито работещите могат да се възползваме от мерките на правителството“, коментира пред БНР Огнян Георгиев, собственик на няколко заведения в Плевен.
Макар някои от новите ограничителни епидемични мерки да паднаха още на следващия ден, проблемът с локалните ограниченителни мерки остава. Ден след протеста на фитнес инструктурите в Благоевград и срещата им с областния управител спортните зали и моловете в областта отново отвориха, макар с ограничено работно време. Едва няколко часа оцеля забраната на областния управител на Варна Стоян Пасев за работата на театрите и кината в града.
В същото време премиерът Бойко Борисов обяви във фейсбук профила си: „Ще продължим да използваме локалния подход при налагането на мерки, не защото ни е страх да вземем решение на централно ниво, а защото има градове и населени места, където няма много заболели и не виждам никакъв смисъл да ги слагаме под един знаменател. Разпоредих РЗИ да осъществяват още по-голям контрол. Разчитаме най-много обаче на разума на хората. Демокрацията е и отговорност.“
В ОЧАКВАНЕ
Все още голяма част от кандидаствалите за компенсации фирми, които бяха принудени да затворят при втория локдаун, очакват парите си. По линия на ОП „Иновации и конкурентоспособност“ бяха отпуснати 156 млн. лв., но до момента Националната агенция по приходите е одобрила заявления само за 52 млн. лв. Одобрени за компенсации и то само за декември и януари са 4500 фирми при 8100 кандидаствали. Тепърва ще се одобряват помощите за февруари, а за нощните заведения и за март.
Обезщетението е в размер 20% от оборота на същите месеци от предходните години за ресторантьори и фитнес зали, обучителни школи и 10% за търговци в молове и туроператори
Сега, Дунав мост