Първо, следва някой да обясни на „придворните“, че няма нужда изнудваното лице лично да е видяло да се пали къща. Няма нужда дори да е направен опит. Достатъчно е, да бъде отправена само заплахата и искане за имуществено разпореждане, за да се консумира състав на престъплението „изнудване“. Престъплението по чл. 213а от НК е на формално извършване и не е необходимо дори заканата да бъде изпълнена, а е достатъчно заплахата да е обективирана за постигането на преследваната от дееца цел – имуществено разпореждане, без дори да е необходимо да е предприето от него такова поведение и то да е предизвикало имотна вреда за него.
Второ, предвид изнесените подробни данни от първите свидетели за изкуствени и „кухи“ обороти, целящи „надуване“ на пазарната оценка на определено търговско дружество преди излизането му на пазара за публично предлагане на ценни книжа(вид финансови инструменти), то деянието вероятно консумира състава на чл. 260в НК. Аргумент за започване на проверка може да е и проста справка в ТР за подадените ГФО, ако се открива странен растеж на всички дъщерни дружества, точно в годината преди холдинговото дружество да излезе на пазара за публично предлагане на ценни книжа.
„Който чрез използване на фиктивно средство или чрез въвеждане в заблуждение сключва сделки или подава нареждания за търговия, или извършва друг вид дейност или действие, което оказва влияние върху цената на един или повече финансови инструменти или свързан спот договор за стоки, и от това са настъпили значителни вредни последици, се наказва с лишаване от свобода от две до четири години.“
„Който поиска или приеме дар или каквато и да е облага, която не му се следва, или приеме предложение или обещание за дар или облага, за да упражни влияние при вземане на решение от длъжностно лице или чуждо длъжностно лице във връзка със службата му, се наказва с лишаване от свобода до шест години или глоба до пет хиляди лева.“
Следва дебело да се подчертае, че дори да липсват доказателства за част от състава на чл. 304б НК( няма доказателства, за даване на облага), то при всяко положение трябва да се обследва въпроса за изпълен състав на престъпление по служба – чл. 282 НК.
„Длъжностно лице, което наруши или не изпълни служебните си задължения, или превиши властта или правата си с цел да набави за себе си или за другиго облага или да причини другиму вреда и от това могат да настъпят немаловажни вредни последици, се наказва с лишаване от свобода до пет години, като съдът може да постанови и лишаване от правото по чл. 37, ал. 1, точка 6, или с пробация.
Ако от деянието са настъпили значителни вредни последици или е извършено от лице, което заема отговорно служебно положение, наказанието е лишаване от свобода от една до осем години, като съдът може да постанови и лишаване от правото по чл. 37, ал. 1, точка 6.“
Трябва незабавно да бъде сезирана и Европейската прокуратура, доколкото същата се явява компететна по силата на чл. Член 4. От Регламент (ЕС) 2017/1939. Европейската прокуратура отговаря за провеждането на разследвания, наказателното преследване и предаването на съд на извършителите на престъпления и съучастниците в престъпления, засягащи финансовите интереси на Съюза, които са предвидени в Директива (ЕС) 2017/1371- чл. 4, при пасивна и активна корупция, когато служебните задължения или изпълнението функции е по начин, който вреди или има вероятност да навреди на финансовите интереси на Съюза.
България е от страните изрично дали нотификация за участие в установяване на засилено сътрудничество за създаване на Европейска прокуратура. За всички останали компетентна се явява Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на наказателното правосъдие (Евроюст), където с висока степен на вероятеност горните деяните също биха сочили компетентност, доколкото в списъка с видовете тежки престъпления, по отношение на които Евроюст е компетентна в съответствие с член 3, параграф 1 попадат и : корупция, престъпления против финансовите интереси на Съюза и много обърнете внимание – търговия с вътрешна информация и манипулиране на пазара на финансови инструменти. Някои мислят, че са по-равни от другите. Възмездие обаче трябва да има, дори и за „по-равните“.
Адвокат Росен Рашков от „Правосъдие за всеки“, Фейсбук