Така започва поредният критичен материал по адрес на България в авторитетното брюкселско издание „Politico“. Медията отблизо следи случващото се у нас през последната година (и не само), а скандалите в действителност са толкова много, че винаги има какво да се каже.
Ето и цялата статия:
Българите започнаха да губят бройката на всички скандали, които се случват в страната. Има “Български Уотъргейт” и скандали с подслушвания. Има земеделски бизнесмен, който обвинява бившето правителство и бившия премиер в изнудване. И има държавна банка, която дава стотици милиони евро като кредити на близки компании.
Главозамайващи заглавия по медиите се усещат по-скоро като основни сюжетни линии от хитов мафиотски сериал, а не като реални събития, които се разиграват в държава-членка на Европейския съюз, непосредствено преди изборите на 11 юли.
Големият въпрос е дали това ще е превратната точка и край на ерата на Бойко Борисов – бивш пожарникар и бодигард, чиято дясноцентристка партия ГЕРБ доминира политическата сцена в балканската държава вече над десетилетие. Формацията обаче загуби властта пред април. Най-бедната нация в ЕС има дългогодишна история с корупцията. Всичко това обаче придобива нов мащаб след последните разкрития за превземането на държавата. Свежите разкрития само засилват и без това бурното обществено недоволство срещу властовия елит, който прилича на престъпна банда, рекетира и използва службите за сигурност, медиите и съдебната система като бухалка.
България вече не може да минава под радарите. Категоричен знак за това дойде дори и от Вашингтон. САЩ вдигнаха летвата след като този месец включиха в санкционен списък по закона „Магнитски“ няколко българи, сред които влиятелни олигарси, десетки компании. Обвиненията са за участие в корупция, подкупване на политици, за да се избегне наказателно преследване. Сред мотивите са и обвинения за намеса в изборите. Министерството на финансите в САЩ определи действията си като „най-големите такива, насочени към борбата с корупцията към днешна дата“.
Този неочакван ход от страна на САЩ е срам както за София, така и обаче за Европейския съюз. Блокът все така продължава да се прави на сляп за проблемите на България с върховенството на закона и оставя потоците от еврофондове да текат. Опозиционните политици се оплакват, че именно средствата от Брюксел завършват в грешните ръце – на бизнесмени, близки до властта.
На сцената на ЕС Борисов е верният съюзник на германската канцлерка Ангела Меркел в ЕНП. Най-голямото политическо семейство в европарламента нееднократно е омаловажавало всички тези опасения, че средствата, отпуснати от ЕС, играят основна роля за разцвета на корупцията.
Служебният кабинет в България отговори на американските санкции и създаде комисия, която да изготви списък със всички юридически или физически лица, които през последните 5 години са били свързани със санкционираните компании. Мотивът е, че това би прекъснало връзките с хората от този списък.
Дали това ще даде тласък за още по-голямо разчистване, ще стане ясно на изборите през юли. Засега няма ясен знак в каква посока ще бъдат резултатите от вота. “Алфа рисърч” показват, че партия ГЕРБ е загубила 2% от доверието след санкциите по “Магнитски”. Но въпреки това имат здрави структури по места, които могат да мобилизират гласоподавателите.
Според сегашните прогнози изборите ще са доста хаотични и без ясен победител. А ЕС не демонстрира намерения да се намеси в борбата с корупцията, както направиха САЩ. И въпреки че Борисов е загубил властта през април, партията му продължава да води.
Пролет и лято, обсипани със скандали
След изборите на 4 април скандалите започнаха да идват бързо и да са все по-големи. Тези обвинения изглеждат красноречиви за начина, по който ГЕРБ и Борисов управляват от години. Те обаче отхвърлят твърденията.
През месец май тази година ген. Атанас Атанасов от “Демократична България” разкри, че над 30 опозиционни политици са били подслушвани по време на предизборната кампания. Списъкът или основанията за тези твърдения не са публични, но служебният вътрешен министър Бойко Рашков потвърди и дори предприе следващата крачка като обяви, че едно от подслушваните лица е служебният премиер Стефан Янев.
Друг опозиционен политик разкри 80 имена и загатна, че подслушването може би е започнало още по времето на антиправителствените протести през изминалата 2020 г. Българската прокуратура в момента разследва тези обвинения. ГЕРБ отричат. Според Борисовата партия служебното правителство се опитва да раздроби службите заради съвсем наскоро разбитата мрежа от руски шпиони.
Една от основните опорни точки в защитата на ГЕРБ е, че формацията е последният пристан в борбата срещу БСП – бившата комунистическа партия, която също има връзки с корупцията и историческа свързаност с Москва. Това ескалира и в междуличностен конфликт между самия Борисов и президента на страната Румен Радев, който е подкрепен от социалистите.
По-рано през май Светослав Илчовски известен земеделец разкри пред депутатите в 45-тото Народно събрание че хора, близки до ГЕРБ контролирали всички сектори в икономиката. Определи някои министри като кукли на конци. Илчовски посочи пред специална комисия, че ГЕРБ са го изнудвали за стотици хиляди евро. Дори му показали видеоклип как друг богат бизнесмен е бил насилван в затвор, за да го сплашат още повече.
Илчовски направи и връзка с един друг познат сюжет – изтеклите снимки от спалнята на бившия премиер Борисов, на които се виждат пачки от 500-еврови банкноти и златни кюлчета. Земеделецът твърди, че известна плеймейтка и проститутка направила снимките. Показанията на Илчовски бяха на гребена на новинарския поток в страната. Борисов обаче отрече всякакви обвинения. Определи казаното като заговор, зад който стоят неговите врагове и целят дискредитирането на партията му.
И ако това не е достатъчно, служебният министър на икономиката Кирил Петков разкри, че Българската банка за развитие, чиято основна цел е да подпомага малки и средни предприятия, е осигурявала милиарди като заеми за осем компании.
Точка на пречупване?
Въпреки вълната от публични обвинения и американските санкции, все още не е съвсем сигурно дали страната ще започне начисто. Социолозите предполагат, че партиите, които се борят срещу корупцията и искат да спечелят властта, могат да поемат по вече отъпканата пътека. Освен това няма и признак, че ЕС скоро ще предприеме каквито и да било действия, за да спре злоупотребата с европейски фондове. Спиране на брюкселски пари вече е имало два пъти – през 2008 и 2014 г. заради опасения за неправомерно разходване.
Участието на България в Европейската прокуратура дава повод за надежди сред критиците на Борисов. Според тях новата институция може да вземе в свои ръце тежките дела за корупцията в страната. Надежда има и заради новия механизъм на ЕС, който обвързва върховенството на закона с парите, които Брюксел отпуска за държавите-членки. Това може да се превърне в инструмент, който да бори системната корупция. Засега обаче всичко е пожелателно, а реални санкции няма.
превод и редакция: Джесика Вълчева
Фрог нюз