Русия и Китай ще се чакат за сигнали, наблюдавайки Тръмп, казва големият политик в две фундаментални интервюта за уважавано американско списание The Atlantic, представени на вашето внимание от NBOX
Веднага след победата на Доналд Тръмп в изборите за президент в САЩ, главният редактор на най-старото и уважавано американско списание The Atlantic Джефри Голдбърг взема интервю от патриарха на световната политика – Хенри Кисинджър. А преди изборите той е говорил с него как следващият президент на САЩ трябва да се държи с Русия, Китай, Европа, Близкия Изток.
Бившият държавен секретар на САЩ още по времето на Брежнев и Никсън Хенри Кисинджър, вече е на 93 години. Но той все още е активен. Като политически гуру, чийто авторитет е безспорен, Кисинджър пътува до различни страни, среща се със световни лидери. Мнозина вярват, че по този начин той изпълнява специални дипломатически „деликатни задачи“. Между другото, не веднъж Кисинджър е виждан в Москва при Владимир Путин, който обменя с него мнения за политическите проблеми в света.
Първото интервю, което може да прочетете по- долу тук, е взето веднага след изборите в САЩ.
Голдбърг: Изненадан ли сте?
Кисинджър: Мислех, че Хилъри ще спечели.
– Защо се случи това?
– Феноменът Тръмп до голяма степен е реакция на Централна Америка срещу нападението върху нейните ценности.
– Какво означава това (победата на Тръмп – б.р.) за ролята на Америка в света?
– Това може да ни позволи да координираме външната си политика с вътрешната ситуация. Очевидно е, че има разминаване във възприемането на външната политика на САЩ между народа и елита. Новият президент има възможност да ги помири. Но как той ще се възползва от това, зависи от него.
– Сигурен ли сте в компетентността на Тръмп?
– Трябва да престанем да обсъждаме този въпрос. Той е новоизбраният президент.
– Смятате ли да му помогнете?
– Трудно ми е да стигна до него. Но ако той ме моли да отида при него, аз ще отида.
– Какво преди всичко Ви безпокоеше в тези избори?
– Шокът, с които чуждестранните правителства реагират на техния резултат.
– Как ще реагира Китай?
– Убеден съм, че Китай ще проучи вариантите си. Подозирам, че и реакцията на Русия ще бъде същата.
– Тръмп е апологет на Путин?
– Не. Мисля, че той просто попадна в правилната реторика, защото Путин каза няколко добри думи за него. И Тръмп почувства, че трябва да отговори.
– Не мислите, че те са обвързани от някакви предварителните отношения.
– Не.
– С други думи, Русия няма да се хвърли да използва своя шанс?
– По-вероятно е, че Путин ще изчака, за да види как ще се развие ситуацията. Русия и САЩ си сътрудничат в области, в които нито една от тях няма пълен контрол, като например Украйна или Сирия. Възможно е някои от участниците в тези конфликти да се почувстват по-свободни и да предприемат нещо. Но Путин ще чака.
На Русия трябва да се позволи да запази историческото си достойнство
Това второ интервю е направено в навечерието на изборите в САЩ
Голдбърг: Защо отново имаме толкова напрегнати отношения с Русия?
Кисинджър: В началото на „рестартирането“ на нашите отношения президент беше Медведев. В този период Белият дом внимателно ограничаваше контакта с Путин. Някой в администрацията на (президента на САЩ – б.р.) очевидно се е надявал, че Медведев ще уволни Путин и Русия ще тръгне в посока на демокрацията, ще се ориентира към Запада и ще се стреми към членство в НАТО. И Путин, в края на краищата ще разбере, че историята се движи в посока на Америка.
За да бъде разбран Путин, трябва да се чете Достоевски, а не Mein Kampf. Той знае, че Русия е много по-слаба, отколкото е била преди. Много по-слаба от САЩ. Но той е глава на държава, която в продължение на много векове се е олицетворявала с имперското си величие, а след разпадането на Съветския съюз загуби 300 години имперска история. Русия е изправена пред заплахи във всяка зона на границите си. Демографски кошмар на границата с Китай. Идеологически кошмар под формата на радикалния ислям по южната граница. И на Запад –Европа, в която Москва вижда историческо предизвикателство.
Русия търси признание като велика сила. Като равна, а не като просител в системата, проектирана от Америка.
Идеята, че Русия може органично да се превърне в натовска държава се опровергава от историческия опит. Русия е изградена от царе, които са провъзгласили: „Това блато ще бъде град Одеса или град Санкт Петербург“. Те са преживели столетия под властта на монголите. Кралят на Швеция Карл XII идва в Русия, мислейки че е лесно Москва да се подчини на шведския ред. Но установил, че руските селяни изгарят реколтата си, за да лишат нашествениците от храна. Те по-скоро ще умрат от глад, отколкото да позволят да се възползват от тяхната страна. Карл е марширувал из цяла Европа, но никъде не е виждал такова нещо. Неговите войски са принудени да отидат на юг, в Украйна, за да оцелеят, където са били и победени.
Малко са страните в историята, които са водили повече войни от Русия във вечния си стремеж да запази своя статут и сигурност. Но в критични моменти именно Русия запазва равновесието в света, като разбива силите, които се опитват да го унищожат. Тя защити света от монголите, от Швеция през 18 век, от Наполеон през 19 век и от Хитлер през 20-ти век. И днес Русия има важно значение за преодоляване на радикалния ислям.
Казвам всичко това, за да се подчертая, че Русия не може да бъде въведена в международната система чрез преобразуване. Това е уникално и сложно общество. Въпросът Русия трябва да се решава с изключване на военни варианти, но така, че тя да запази своето историческо достойнство.
Но Русия трябва да научи един урок: не може да спечели уважение с едностранни изисквания или с демонстрация на сила.
– Как следващият президент на САЩ може да излезе от сегашния хаос в отношенията с Русия?
– Има най-малко два варианта. Някои казват, че Русия е нарушила международното право и е анексирала Крим, затова трябва отново да учи урока на Студената война. Ние трябва да заставим Русия да възстанови нормалните отношения с Украйна с помощта на санкции и изолация. И ако Русия в резултат на това се разпадне, това ще е цената, която трябва да плати.
Други, макар че те са малцинство, мислят по различен начин: Русия е огромна страна, която преживява голяма вътрешна травма (след разпадането на СССР). Русия се нуждае от самосъзнанието, че остава значителна държава. Ние вероятно можем да спечелим една нова Студена война, но държавниците трябва да разберат ограниченията. Нима искаме да получим още една Югославия обхваната от конфликти, но която ще се простира от Санкт Петербург до Владивосток? Това не е в интерес на Америка.
Украйна по същество се превърна в символ на кризата. Ние трябва да сме решени да се изключат всяккакви по-нататъшни опити за военно решение на конфликта. Но тогава трябва да се работи по стратегия за дипломатическо решение.
Не трябва да се чертаят граници на НАТО в източната част на Украйна. Тя е само на 300 мили от Москва. За Кремъл това е драматичен обрат. По време на Студената война тези граници минаваха 1000 мили на запад – по протежението на река Елба.
За Москва ще бъде напълно безопасно, ако границата на НАТО минава по западната страна на Украйна. Украйна трябва да бъде замислена като мост между НАТО и Русия, не като форпост от двете страни.
Ролята на Украйна в международната система трябва да прилича на ролята на Австрия или Финландия – свободно да провежда своите икономически и политически отношения с Европа и Русия, но да не бъде член на който и да е военен съюз.
Привържениците на разширяването на НАТО твърдят, че Русия не трябва да се притеснява, че НАТО няма намерение да атакува Москва. Но историческият опит задължава руските лидери да оценяват възможностите на своите съседи.
Всичко, което описах е възможно. Но то няма да се постигне, ако се отиде в Кремъл и се каже: „Ето нашият план“. Както при всяка сделка с Москва, това ще изисква разбиране на руския дух и признаване на руската история. А също и достатъчно военна сила, за да се смажат всички изкушения.
– Загубили ли сме доверието на руснаците в Сирия?
– В началото на своя мандат през 2001 г. Путин търсеше в лицето на Америка потенциален партньор предимно за борбата с ислямския екстремизъм. Но американската подкрепа на Оранжевата революция в Украйна през 2004 г. постепенно убеди Путин, че интересът на САЩ е в отслабването на Русия. Това го накара да търси потенциални съюзници в Китай и други страни. Но дори и това не изключва подобряване на отношенията между Русия и Съединените щати, въпреки че възможностите днес са по-малко, отколкото през 2001 година.
– Вие бихте ли отстъпили Украйна на Русия, за да получите максимална сътрудничество с Москва на Близкия изток?
– Не. Предпочитам независима Украйна, извън военните блокове. Ако от Украйна се отделят двете области на Донбас, тя гарантирано ще стане постоянно враждебна към Русия. Тогава Украйна ще остане под властта на западната си част. Решението е да се даде на тези области в Донбас автономия и право на глас във военните въпроси. Но за останалото да останат под управлението на Украйна.
Източник: The Atlantic
Превод: NBOX.BG