Настоящото изследване е проведено в периода 27 август – 2 септември 2022г. от Алфа Рисърч, публикува се на сайта на агенцията и се реализира със собствени средства. Проучването е проведено сред 1117 пълнолетни граждани от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на анкетираните лица.
Алфа Рисърч носи отговорност за данните и интерпретацията, публикувани на нейния сайт, но не и за избирателно или манипулативно използване на тези данни.
Съгласно чл. 205 (ал. 1 – 4) от Изборния кодекс всяка медия, която използва данни от настоящото проучване, е длъжна да съобщи информацията от това каре.
Четвъртата поредна предизборна кампания за по-малко от две години започва в силно променена социална и политическа среда в сравнение с предишните три, показва националното представително проучване на Алфа Рисърч:
- Налице е категоричен превес на икономическите и финансови притеснения на хората над доминиращата преди година цел за промяна на модела на управление;
- Недоверието към партийните лидери обхваща вече цялата политическа класа, не само старите политици;
- Разочарованието измества миналогодишните надежди и заедно с липсата на ясни управленски алтернативи прави избирателя силно колеблив, дали и за кого да гласува;
- В резултат, голяма част от партиите губят дори и лоялни доскоро избиратели, а вотът за половината от политическите сили с шанс да бъдат представени в 48то Народно събрание остава в тесен диапазон, в който биха могли да разменят позициите си.
Проблемите и притесненията: Топ 3 на най-важните за хората проблеми, посочвани от осем от всеки десет българи, са – инфлация (89%), цени на енергоносителите (86%), здравеопазване (83%). Разбираемо, най-високи са очакванията избирателите да чуят позициите на партиите именно по тези три приоритета.
Войната между Русия и Украйна и корупцията са посочени от около две трети от анкетираните. Следват екологичните проблеми, свързани със състоянието на язовири, водоеми и пр., както и нелегалната емиграция, които отново застанаха във фокуса на общественото внимание покрай трагичните инциденти в последните седмици и вълнуват две трети от анкетираните пълнолетни българи. Класацията на десетте най-значими проблема се допълва от състоянието на пътищата, особено на прага на наближаващия зимен сезон и от образованието.
Рейтинги и доверие: В кризисни ситуации като настоящата, разочарованието от едни политици много често е съпроводено от пренос на доверие и надежди към ново поколение, или нови лица политици, каквато беше ситуацията през 2021г.
Кампания 2022 стартира обаче със сериозна ерозия на доверието към всички ключови партийни лидери, които ще вземат участие в предстоящите на 2-ри октомври избори. Ако изобщо може да се говори за някаква конкуренция между тях, тя е „кой е най-малко мразен, а не кой е най-силно харесван“.
Лидерът на ГЕРБ Б. Борисов стартира кампанията с 21.6% положителни оценки и 55.5% отрицателни. Съпредседателите на основния опонент, Продължаваме промяната, Кирил Петков и Асен Василев, само за два месеца, бележат рязък спад в личните си рейтинги. С доверие, респективно от 18.4% и 17.8%, те значително стесняват електоралното си влияние в сравнение с миналата година, а недоверието им достига 55-56 на сто.
Лидерите на другите две партии, участници в управлявалата доскоро коалиция, Христо Иванов (17.6%) и Корнелия Нинова (15.9%) отстъпват с няколко пункта след тях, като лидерът на ДБ е единственият с по-ниски нива на неодобрение (49%).
Всеобщото недоверие към политическата класа обхваща както неучаствалия все още на избори и доскоро с висок позитивен рейтинг Стефан Янев (18.5%:35%), така и най-шумният опозиционен лидер К. Костадинов (13%:57%). В дъното по доверие остава Слави Трифонов (11% : 61%).
От тенденцията на спад е засегнат и президентът Румен Радев. В сравнение с юни положителните оценки за дейността му намаляват с 5 процентни пункта, а отрицателните се увеличават с 3. Така, към момента, ножицата между положителни и отрицателни оценки (38%:33%) силно се затваря.
С оглед не само на настоящите избори, но и на потенциала за решаване на кризи след тях, наблюдаваната сериозна ерозия на доверие към политическите лидери и лидерство, е изключително рисков фактор.
Най-малкото, защото при очертаващия се фрагментиран парламент и коалиционни формати, ще бъде все по-трудно да се осъществяват дългосрочни политики, изискващи лидерско визионерство и широка обществена подкрепа.
Избирателната активност: На старта на кампанията, избирателната активност се очертава около 48% от имащите право на глас и живеещи в България избиратели.
Това означава, че до урните могат да отидат около 2млн.600 хил., което е съпоставимо с активността на последните парламентарни избори през ноември 2021г.
На този етап обаче е още много рано да се каже, дали кампанията ще повиши активността, или обратното, негативизмът и липсата на ясни перспективи ще отблъсне част от избирателите, което би довело до опасно ниски нива, с вероятност за силно сближаване на вота за отделните партии.
Електоралните нагласи:
Предизборната кампания стартира с превес на ГЕРБ (23.4%) пред основния конкурент Продължаваме промяната (17.5%) от почти шест процентни пункта.
ГЕРБ бележи лека мобилизация спрямо последното проучване на агенцията от месец юни, по-значителен е спадът (над 2 на сто), при ПП. ПП могат да загубят около 250 хил. от миналогодишните си избиратели, които тогава направиха избора си в полза на новата формация, но сега се разпръскват в широк политически спектър, както вляво, така и вдясно.
На трета позиция се нарежда ДПС с 10.9% от твърдо решилите да гласуват. Както обичайно преди избори, Движението започва да мобилизира избирателите си и постига по-висок резултат спрямо предходни проучвания. В тези данни не са отчетени гласовете, които партията би получила от вота в чужбина.
На малка дистанция след ДПС са БСП (9.8%) и Възраждане (9.5%). БСП, също както и ПП, са двете партии, които търпят най-сериозни електорални щети от действията на служебния кабинет. Ключово за партията ще е да помогне на по-възрастните си избиратели да се справят с машинния вот и да ги убеди да гласуват.
Освен това, началото на кампанията показва, че и ПП навлиза в лявото социално поле, така че е напълно възможно двете твърде различни преди година партии, сега взаимно да си отнемат избиратели. Възраждане, от своя страна, има по-млад и мотивиран електорат, но някои от най-значимите му теми, благодарение на които направи своя пробив, остават сега по-назад в приоритетите на хората.
Демократична България плавно върви нагоре, за което й помагат две обстоятелства. Първо, разочарованието на част от избирателите от ПП, които се връщат сега към ДБ. И второ, радикализирането на ПП, на чийто фон ДБ се очертава като по-диалогичната и отговорна към сформирането на управленска алтернатива, партия.
Това са шестте партии, които с голяма доза сигурност можем да кажем, че ще присъстват в 48ия парламент. Още две партии са на ръба. Български възход на Стефан Янев (4.2%), с малко прескача изборната бариера, но спрямо юни е в низходящ тренд.
За тях кампанията ще е ключова – дали ще запазят избирателите си, или те ще предпочетат други партии в този сегмент – БСП, „Изправи се България“… ИТН, която през изминалата година загуби огромен брой избиратели и достигна до малко над 3%, на старта на кампанията проявява лека мобилизация – 3.9%.
Специфичното за избирателите на тази партия е, че имат твърде емоционален вот – бързо се мобилизират, но и бързо се разочароват. Партията на Трифонов е в остра конкуренция с тази на Костадинов и от обмена на избиратели между тях ще зависят финалните позиции и на двете формации.
(Не)вероятните управленски алтернативи: Българското общество е поляризирано по редица теми, а в настоящите избори и по ключовата – „около коя партия е най-вероятно да се сформира управленска алтернатива?“ 26.4% са на мнение, че е по-вероятно да се сформира управление около ГЕРБ, 24.2% – около Продължаваме промяната.
Едва 5% смятат, че е възможна коалиция между тях. Най-голяма част, 44% не могат да преценят. Тези хора са най-склонни да не гласуват и ако никой не ги убеди, че може да сформира работещо правителство, най-вероятно няма и да отидат до урните.
Наред с решенията по най-чувствителните за хората проблеми, отговорът на въпроса „какво правителство е възможно след изборите“, се очертава като един от основните движещи фактори в кампания 2022.