Конституционният съд образува дело за военната помощ за Украйна

Spread the love

konstitucionen-sad-na-balgaria

 

 

 

Конституционният съд образува дело за военната помощ за Украйна.

 

 

„Днес, 09.01.2023 г., Конституционният съд образува конституционно дело № 1/2023 г. по искане на 50 народни представители за обявяване на противоконституционност на Решение за оказване на военна и военно-техническа подкрепа на Украйна и укрепване на отбранителните способности на България, прието от Народното събрание на 03.11.2022 г., обн., ДВ, бр.89/2022 г., и на Решение за оказване на военна и военно-техническа подкрепа на Украйна, прието от Народното събрание на 09.12.2022 г., обн., ДВ, бр.99/2022 г.“, съобщиха от Конституционен съд на Република България, съобщава БГНЕС.

 

 

Докладчик по делото е съдия Янаки Стоилов, съобщават от съда.

 

 

Делото бе образувано, след като необходимият брой подписи бе събран от депутати от БСП и „Възраждане“.

 

 

„Необходимият брой подписи за сезиране на Конституционния съд за обявяване на решението за оказване на военна и военно-техническа помощ за Украйна е събран. Под искането са се подписали 50 народни представители – 26 от „Възраждане“ и 24 от БСП. Документът вече е внесен в деловодството на съда“, съобщиха от пресцентъра на „Възраждане“ в края на миналата година.

 

 

В „Държавен вестник“ бе публикуван Указът за оказване на военна помощ на Украйна, подписан от Румен Радев.

 

 

Час по-късно лидерът на БСП Корнелия Нинова на извънреден брифинг в парламента съобщи, че ще сезират КС, но засега не им достигат подписи и затова са изпратили писмо-покана до „Възраждане“ да се включат в нея. “Ако това не се случи ще сезираме омбудсмана”, каза тя и добави, че БСП ще използват всички начини по закон и ще положат всичко по силите си, за да спрат този договор.

Не закъсня и отговорът на президента Румен Радев, който коментира отказа си да наложи вето на Указа за военна помощ за Украйна и намеренията на БСП да сезират КС с думите „Съгласно нормативната уредба налагането на вето не може да променя текстове по сключен вече международен договор. Тоест, ветото е абсолютно безпредметно. Сезирането на КС след ратификация на международен договор, е невъзможно“.