България няма да приеме еврото от първи януари 2024 година и най-вероятно няма да го стори в средносроченп план (идните три години). Това съобщи финансовият министър Росица Велкова. Причините са очевидни за всички, с изключение на тези, които виждаха в евроинтеграцията шанс да прикрият некомпетентността си по каквито и да било вътрешнополитически въпроси.
Не сме подготвени – еврозоната не е за нас и ние не сме за еврозоната.
Велкова каза: „Служебното правителство засили разговорите с ЕК и страните членки на Еврозоната. Бяха сформирани работни групи между МФ и ЕК. Ускори се работата на всички междуведомствени групи.
На 6 декември 2022 г. в Брюксел се подписа меморандумът за започване на производството на евро монетите. Изготвена бе комуникационната стратегия. Изготви се концепция за Закона за еврото. Изготвено бе и национално представително проучване за обществените нагласи. Бяха разработени и проектите на закони, които са по отношение на ангажиментите на България в присъединяването на страната към Валутния механизъм 2. Проведени са редица срещи с посланици на страните членки на Еврозоната в България.
На 13 февруари 2023 г. нямаше изслушване в Еврогрупа, тъй като европейските ни партньори считат, че имаме изоставане в законодателната част, свързана с приемане на необходимите законопроекти. Това са промените в Кодекса за застраховане, Закон за мерките срещу изпирането на парите. Двата законопроекта са внесени в НС на 12 декември 2022 г. Както и измененията в Търговския закон в областта на несъстоятелността. Той е внесен на 24 октомври 2022 г.
България ще подаде конвергентен доклад в момента, в който изпълним ангажиментите и бъдат приети законопроектите, които служебното правителство отново ще внесе в новото НС, и да се приемат необходимите промени в Закона за БНБ.
България трябва да приеме 4 законопроекта и трябва да постигне и критерия за инфлацията.“
Че не сме подготвени като икономика се вижда, защото не покриваме един от номиналните критерии – този за ценова стабилност. Тя се мери чрез сравняване на инфлацията с тази в най-стабилните в тово отношение държави. Като приключи 2023 година няма да покриваме и критерия за бюджетен дефицит под 3% от БВП.
Заради приключването на програмния период по еврофондовете, тази година страната ни ще трябва да направи значителни инвестиционни разходи за да изпълни задължителното национално самоучастие. Двата милиарда лева, спестени инвестиции през миналата година, заради които дефицитът за 2022 г. е 2.9% вече ще трябва да се направят. Освен това, вдигането на пенсиите, заплати и други трансфери, които се заложиха в актуализацията на „Бюджет 2022“ (бюджетът действащ и към момента) социалните разходи се очаква да нараснат с повече от два милиарда лева и това няма как да не ни вкара в свръхдефицит.
Някой ще омаловажи ставащото, наричайки го дреболия, с която Европейската централна банка и страните от еврозоната биха направили компромис. Ще посочи, че липсата на поправки в Кодекса за застраховането, са истинската причина. Както и липсата на съвременно законодателство срещу прането на пари и модерна рамка за корпоративните фалити.
Това обаче ще е смешен плач, като онзи който ни сервира Симеон Дянков през април 2010 година. Тогава за първи път байрактар на евроинтеграцията трябваше да си признае, че е водил държавата в грешна посока. „Геният от Вашингтон“, когото Световната банка посочи като главен организатор на манипулациите в световния индекс Doing Business, обясни, че дефицитът светкавично се бил раздул след откриването на договори, крити в чекмеджета, носещи задължения за още и още разходи. Те останали неразплатени и незабелязани от националната методика за бюджетно отчитане, но трябвало да се сметнат при докладване и преизчисляване на бюджета по европейска методика.
Заради опитите на Дянков да свие дефицита с орязване на разходи на икономика, която има дълг към БВП от едва 15%, в България се настани депресия, продължила чак докато правителството на Пламен Орешарски не започна да налива гориво и да задвижва машината. Новият растеж дойде при 280 хиляди работни места по-малко – пенсионирани, или напуснали страната българи в активна възраст.
Ако партиите на войната твърдят, че някой саботира работата им по приемане на еврото, като не приема нужните закони, те трябва да отговорят какво точно не мина. Актуализация на Търговския закон в частта за търговската несъстоятелност, включваща 111 промени, разписани в 35 страници, предложени между първо и второ четене, в преходните и заключителни разпоредби на друг закон.
Промени в Закона против изпирането на пари, които в сегашния си вид приравняват адвокатите до техните клиенти и ги задължават да докладват ако смятат, че някой превод е съмнителен, или биха отговаряли като съучастници с клиентите си.
Така се получава, когато първата ти работа след сформирането на Народно събрание е да уредиш проблем на чужда държава – военните доставки за Украйна. Не ти остава време да подготвиш и прокараш реформи, които да сложат ред в собствената ти страна.
Някой да чу да се работи за овладяване на инфлацията по линия на неефективните пазари? Дали се пази монопола на български производител на пилешко през агенцията по безопасност на храните, която възпрепятства вноса на конкурентни продукти. Дали млякото ни е скъпо заради неадекватно орязване на субсидиите за животновъдите? Дали те ще оцелеят при сегашния режим.
Ссъщото не важи и за производителите на други животински продукти, които са следствие от факта, че огромна част от субсидиите в България отиват за зърнопроизводители? Това е поле за работа, което може да реши както проблеми с качеството на живот на домакинствата, така и да ни подготви малко повече за приемане на еврото по линия на ефективните пазари и понижаване на инфлацията.
Изисква обаче компетентност и истинска смелост, която партиите на така наречената промяна не притежават. Отговорност на същите партии е, че не можаха да излъчат нов управител на Българска народна банка. Заради тях в момента ЕЦБ не си общуват с Димитър Радев, който освен че принизи БНБ и я превърна в лакей на изпълнителната власт, просто е нерелевантен със задържането си на поста повече от година с изтекъл мандат.
Признанието, че няма да приемем еврото от 2024 година беше важно за банките, които иначе биха с принудили на да направят разходи за десетки милиони по пренастройване на информационните си системи. Придобиването на бронирани инкасови автомобили, които да обслужват замяната на левове с евро е процес, който в Хърватия отне две години, а у нас не е заочнал.
Дори да си затворим очите, че замяна на лева с евро е неизгодно на този етап от развитието на България, както правят партиите на т. нар. промяна, всичко гореизброено показва, че не сме подготвени, нито икономически, нито технически.
Реалност, за която най-гласовитите политици като Кирил Петков, Асен Василев, Христо Иванов, генерал Атанасов и Ивайло Мирчев си затварят очите, защото са разбрали, че шумните външнополитически инициативи са добър параван за прикриване на некомпетентността и безидейността им при решаването на далеч по-непосредствени проблеми на обществото.
Гласове, Епицентър