„Втрещен съм, че България е завладяна от рашизма. Започвайки от президента, минавайки през нацистка проруска партия в парламента, чието влияние расте експоненциално, стигайки до медиите и процента от хора, подкрепящи един нечовешки режим“, казва Ушев пред БТА.
Четири нови кадъра с послания против войната и Путин са били включени във филма „φ1.618“, изпратен от Теодор Ушев за прожекциите в рамките на 45-ия Московски международен филмов фестивал. Това разказа режисьорът в интервю за БТА. Става въпрос за т. нар. 25-и кадър. „Това е незаконна днес техника, използвана в рекламата през 50-те. Когато сложиш само един кадър с някаква марка, лого, текст, окото не го засича, но мозъкът регистрира изображението и на подсъзнателно ниво отчита присъствието му“, обяснява Ушев.
Отговорите на Теодор Ушев идват ден след закриващата церемония по награждавнето на 48-ото издание на московския фестивал на 27 април, когато стана известно, че филмът „φ1.618“ е получил специалната награда „Сребърен Свети Георги“. С реч, публикувана във Фейсбук, Теодор Ушев обяви, че се отказва от отличието.
„Отначало реакцията ми беше, че в никакъв случай, филмът ми няма да ходи във фестивала на Михалков. След това поговорих с колеги от Русия, разказах им за случката. Всичките, до един противници на режима, ми казаха: „Задължително филмът трябва да се прожектира“. Трябва да е ясно – ако това беше филм за птичките и пчеличките, никога не бих го изпратил. Но, мислех си, това е филм, който може да повлияе по някакъв начин на хората, които по принуда продължават да живеят там. Да им даде кураж, да ги утеши“, разказва Ушев.
На въпроса дали е обмислял да отиде лично на фестивала режисьорът отговаря: „В един момент, признавам си, представих как отивам там и правя акция на Червения площад. Другата идея беше да пиша надписи с невидим флуоресцентен маркер, както го правих в София (вижте филма „Невидими връзки“), но бързо се отказах. Предстоят ми по-интересни проекти от това да лежа в наказателна колония и да вкарам Канада в зор как да ме измъкне оттам. За проруските ни български дипломати, назначени от проруския ни президент, ми е ясно – щях да им доставя голямо удоволствие, ако ме опандизят в руски затвор. Още от началото си играехме на котка и мишка с хората от фестивала. До един момент, в който усетих, че те много, ама много, искат филма ми там. Те много добре знаеха кой съм, какви са възгледите ми. Разбрах от тях, че руското посолство в Париж отказва да ми издаде културна виза и, ако искам, трябва да отида с туристическа, което означава, че могат да ме закопчаят направо на летището. Те тайничко ми казваха: „Недей да идваш“. Цялата кореспонденция беше като в роман на Джон льо Каре“.
„В един момент ми хрумна още една идея – да направя версия на филма, в който да включа така наречения 25-и кадър. Това е незаконна днес техника, използвана в рекламата през 50-те. Когато сложиш само един кадър с някаква марка, лого, текст, окото не го засича, но мозъкът регистрира изображението и на подсъзнателно ниво отчита присъствието му. Така нареченият „сюблимен кадър“. Използва се в анимацията. Аз самият съм го използвал в два мои филма преди. Във филма така или иначе има splash кадри, като тези в комиксите. Трябваше само да подменя няколко кадъра с нови изображения, които направих – четири на брой:
„Путин говно“, „Нет войне“ и „Иди“ и „На хуй“, които сложих един след друг. Първите два сложих в танца на Гаргара. Другите – в края, преди експлозията на Пумпала. Целта беше да бъдат на места, където да не се забелязват. Но да останат в подсъзнанието на зрителя. От този момент прожекцията на филма на фестивала ми стана идея фикс. За мен стана пънкарски, провокативен акт на изкуството. И държа участието на точно този филм, на точно този фестивал, в точно този момент да се възприема само така“, обяснява Ушев.
„Реакцията на публиката в България не ме интересува. Още по-малко ме интересуват воплите на хейтъри в социалните мрежи. Текстът, който публикувах, е от записките, които направих предварително. Писах ги две седмици. Исках да звучат хем дискретно, хем да кажа „опорките си“ чрез алюзии и паралели. Руските критици са изключително интелигентни, образовани хора. Не можеш да изревеш „Слава на Украйна!“ и да очакваш да постигнеш нещо“, казва още режисьорът.
\
Според него „фактът, че „мурзилките“ в България и троловете бяха активирани на пожар, също говори, че акцията ми е имала смисъл. Е, ако бях отишъл на Червения площад с украинското знаме, пеейки „Червоная Калина“, щеше да има по-голям ефект. Но, съжалявам, аз не искам да съм герой. Не съм роден нито в Русия, нито в Украйна, че да се жертвам до такава степен за свободата им. Ще ме извинявате, за което. Гръмнаха много лимонки. Разбрах в детайли как функционира рашистката пропаганда у нас и кой какъв е в йерархията. Втрещен съм, че България е завладяна от рашизма. Започвайки от президента, минавайки през нацистка проруска партия в парламента, чието влияние расте експоненциално, стигайки до медиите и процента от хора, подкрепящи един нечовешки режим“.
„Българските политически субекти и най-вече Москва и президентът, вкараха страната в хаос, в който всеки амбициозен комплексар може да вземе властта и да наложи московския фашизъм. Не искам един ден да ми се налага да правя в София конспиративни акции като тази с Москва. За съжаление, този ден изглежда опасно близо. Ожесточението, с което някои хора, с които уж сме на една страна на барикадата, ме нападаха, говори само за това колко истерично и неаналитично е станало българското общество. Войната ни радикализира – днес всичко е само черно или само бяло. А това подхранва единствено възхода на човеконенавистични режими“, казва още Ушев.
Източник: БТА