Добре, че беше момчето с прякор „Хазарта“, та да ми обясни простичко сложните неща.
Колкото по-малко знае човек, толкова по-просто обяснява неща, които не разбира.
А което не разбира, повтаря като мантра със знак плюс от записа.
Това няма нищо общо с правилото, че най-простото обяснение, обикновено е вярно.
При „Бръснача на Окам“ знаеш всички факти, но, вместо сложни теории, приемаш най-простото обяснение.
При Ицко е обратното. Малко знае, но всичко обяснява.
И го опредметява. Ту с ресторант, пържолаи плюскане (в такава среда е попаднал), ту с отношенията в етажна имуществена общност.
Свежда ги до най-малкия общ знаменател – себе си.
Богомил Бонев