На Паметника на съветската армия горе до войника има българска селянка и български работник.
Те, двамата, изградиха една държава, която 33 години я рушат, но все още има за лапане от непрокопсаниците: пият вода от язовирите й, имат ток от атомната централа и от вецовете, запазиха земите, в които днес се ражда жито, все още някъде се садят домати, пристанищата са откраднати, но ги има, Мостът на дружбата не е паднал, направиха само още един, до който няма пътища и бръщолевят за нови пет – пет моста, по които не да се прекарват стоки, а войски на НАТО…
Като осквернявате този паметник вдигнете очи и погледнете – там са баба ви и дядо ви, които не живяха богато, но изнемогваха в труд за вас, неблагодарници!
Пиша го за всички тия селяни, събрали се с кичозни знаменца, които забравиха, че не са от Бъкингам, а са потомци на страна, която през 1944 година живее в нищета – 90 процента селско население, от което 80 изнемогващи бедняци.
Откъде се пръкнаха тия многобройни наследници на фабриканти не мога да го проумея?
А и да са такива, би трябвало да помнят, че дядовците им не са се кичели с розови пера отзад, а са се бъхтали често наравно със своите работници – едни здрави патриархални българи.
Зоя Б. Деянова