Автор: Олексий Арестович, Превод: Желязко Атанасов
Безпристрастен прочит на случващото се на южния фронт в Украйна
Авдеевка беше щурмувана от три руски армии, усилени с танкова дивизия. Това са три общовойскови обединения и едно танково съединение с постоянен състав, с единна система за логистика и система за управление. При украинците всичко над звено бригадата е с временни (ситуационни) органи за управление и логистика, които всеки път трябва да се сработват.
При Авдеевската операция видяхме елементи на оперативна маскировка при създаване на ударната групировка, военна хитрост и дезинформация в най-добрите традиции на Червената армия от периода на Втората световна война.
В същите традиции, наблюдавахме окрупняване и насищане на силите и средствата. Руснаците усилват артилерийските възможности на своите бригади, дивизии и армии – вече създават артилерийски бригади в състава на общовойсковата армия, които действат на направлението на главния удар, създавайки плътност на артилерийския огън. От друга страна, броят на използваните Управляеми авиационни бомби расте всеки месец.
По украинските позиции в Авдеевка ежедневно са използвани до 250 бомби от този тип. Същевременно, безвъзвратните загуби на групировка на Въоръжените сили на Руската федерация при превземането на Авдеевка са до 30% от състава и.
При това те превземат укрепения район. Нормите на загуби в армейска настъпателна операция, по стандартите на Съветската армия са 12-20%. Авдеевка е първият им успех на оперативно-тактическо ниво, свързан с прехода им към съветската система.
Извод:
Патовата ситуация на фронта, за която Валери Залужни писа в статията си за „The Economist“, бе преодоляна не с използване на качествено нови оръжия, а с чисто организационно-щатни действия.
Когато Въоръжените сили на Руската федерация се приведат напълно със стандартите на Съветската армия, можем да очакваме, че ще започнат да постигат успехи и на оперативно ниво. Защото тези стандарти са идеални за такъв тип война – предвид на техните мобилизационни, военно-технически и икономически възможности.
Между другото – на руснаците са им необходими 4-5 армейски операции за да завземат целия ляв бряг на река Днепър.
Те увеличават военните си възможности и намаляват времето между операциите, което преди година беше до шест месеца за подготовка и концентрация на силите. Видно е, че това време ще бъде редуцирано до 3 – 4 месеца а и по-малко.
От самото начало на войната би видно, че проблемът на Русия в тази война е, че тя си постави съветски цели, без да имат съветските военни способности.
И сега те постепенно повишават своите способности до съветските нива, доколкото това е възможно. Оказа се, че всички украински (и на руснаците) мечти за западни структури, западни технологии и западна стратегия, в тези условия са пълна глупост. Сега Украйна няма нито съветски, нито западен потенциал, а руснаците доближават съветския.
Какъв бе отговора на Украйна?
На Залужни не му бе позволено да формира дивизии и армии – формирования и обединения с постоянен състав, със собствена логистика и постоянни органи за управление, способни да решат проблема с пробива на дълговременна, ешелонирана отбрана на противника и създаване (поддържане) на такава отбрана. ЗАЩО?
– Защото това било против стандартите на НАТО!!! Идиоти!
Вместо да създадат национално военно образование за техните специфични условия, избирайки най-доброто от двете системи, избиват армията си чрез концепция, неподходяща за широките мащаби на конфликта.
В близко бъдеще на Украйна ще и предстои да “изпие” тези „…стандарти на НАТО“ докрай. При Часов на Яр войските ѝ нямат укрепления, нямаше време за окопаване, а и не е по стандартите?!
След Авдеевка – кой е следващият рубеж? Краматорск – Славянск? Ще видим съвсем скоро!