Веднъж на всеки пет години Европейският парламент може да избере един или двама кандидати за членове на Комисията и рядко не успява да го направи. Ето кои може да не оцелеят.
Нерядко се случва Европейският парламент да властва над Европейската комисия, но това е един от тези моменти.
През следващите няколко седмици евродепутатите ще проведат изслушвания на 26-те комисари, номинирани от председателя на Комисията Урсула фон дер Лайен. Не очаквайте всички да оцелеят. От 2004 г. насам парламентът е отхвърлял поне един кандидат във всяка нова Комисия. Общо седем души са влезли в парламента като кандидати за комисари и са си тръгнали като обикновени граждани.
През 2004 г. кандидатът на Италия беше отстранен заради хомофобски и женомразки коментари, а латвийската кандидатура беше отстранена, след като парламентът реши, че тя не е направила достатъчно, за да обясни финансови нередности в миналото.
През 2009 г. българската кандидатка Румяна Желева трябваше да се оттегли, след като депутатите я отхвърлиха заради връзки с лобистка фирма и, според тях, заради некомпетентност.
През 2014 г. кандидатът на Словения беше отстранен след катастрофално представяне пред комисията, която определяше съдбата му.
Най-голямата сеч се случи през 2019 г., когато за последен път законодателите имаха възможност да напрегнат сили и свалиха трима комисари. Изборът на Румъния беше довършен от дарение за социалистическата ѝ партия; кандидатът на Унгария, чиято адвокатска кантора е работила за правителството на страната, беше отстранен заради опасения за конфликт на интереси; а кандидатът на Франция, либералната звезда Силви Гулар, беше отхвърлен заради етични опасения за работата ѝ за американски мозъчен тръст.
Този път лидерите на политическите групи в парламента заявяват, че искат нещата да бъдат приключени бързо, за да може новата Комисия да започне работа. Това означава, че те може би ще се въздържат да отхвърлят някоя от несупешните номинации, за да избегнат хаос – но не залагайте на това.
Ако парламентът все пак реши да отреже хора от екипа на Фон дер Лайен, ето списък на кандидатите, които най-вероятно ще отпаднат:
Черната овца – Оливер Вархейи – Комисар по здравеопазването и хуманното отношение към животните
Унгария.
Не е тайна, че изборът на унгарския министър-председател Виктор Орбан ще бъде подложен на агресивно изслушване. Като комисар по въпросите на съседството и разширяването в първия мандат на Фон дер Лайен, Вархейи беше критикуван от брюкселски служители заради приемането на страни кандидатки, което породи опасения за върховенството на закона и демокрацията. Евродепутатите може би си спомнят и случая през 2023 г., когато той ги нарече „идиоти“.
Макар да се говори, че Будапеща има готов план Б в лицето на евродепутата Енико Дьори, някои в Парламента се притесняват, че гласуването на Вархели ще позволи на Орбан да стане заложник на Брюксел, като не предложи заместник. Все пак в законодателния орган има широко съгласие, че той е кандидатът, който е най-вероятно да бъде свален.
Пропадналият посланик – Марта Кос, комисар по разширяването от Словения
Кос беше избрана в последния момент от нейното правителство, след като фон дер Лайен оказа натиск върху страната да номинира жена кандидат. Въпреки че пълномощията ѝ изглеждат обещаващи, тя вероятно ще се сблъска с въпроси относно компетентността си. Според словенски медии тя е подала оставка като посланик на Словения в Германия и Швейцария през 2020 г. след обвинения в лошо управление и четириседмично разследване, проведено от Министерството на външните работи.
Връзките ѝ с една от най-големите лобистки фирми в света също няма да останат незабелязани. Кос е работила за глобалната консултантска компания за комуникации Kreab като старши съветник, предлагайки „задълбочените си познания в областта на лидерството, комуникациите, въпросите на пола, политическите въпроси и външните отношения, особено в немскоговорящите страни и Югоизточна Европа“, според уебсайта на компанията. Кос заяви пред „Политико“, че не смята себе си за лобист, нито пък е вписана като такъв в регистъра за прозрачност на ЕС.
Тя ще трябва да преодолее и обвиненията на делегацията на ЕНП в Словения за предполагаеми връзки с УДБА (държавна сигурност) в бивша Югославия, за които съобщи Euronews и които тя многократно е отричала.
Лицето на Белгия – Хаджа Лахбиб, комисар по хуманитарната помощ, управлението на кризи и равенството
Парламентът няма да иска да свали една от малкото жени в екипа на фон дер Лайен, а ресорът на Лахбиб не е от най-желаните. Все пак Лахбиб, която като белгийски външен министър беше лицето на председателството на Съвета на ЕС миналата пролет, трябва да се подготви за изпитание. Вероятно ще й бъдат зададени въпроси за миналото й, особено за пътуването й до Крим по времето, когато е била журналист, което е било финансирано от Русия, както и за издаването на визи за ирански служители, заради което едва не загуби работата си като външен министър.
Мишената – Екатерина Захариева, комисар по въпросите на стартиращите предприятия, научните изследвания и иновациите от България
Ножовете са точат за Екатерина Захариева, бившия външен министър на България. През 2018 г. Захариева беше замесена в скандал, свързан с продажбата на българско гражданство. Както Euractiv съобщи тогава, бивш служител на имиграционната служба обвини Захариева, че е съдействала на измамата като министър на правосъдието. Захариева отхвърли обвиненията и нямаше последващи съдебни действия, но политическите ѝ опоненти се стремят да напомнят на всички за връзката ѝ със скандала.
Новакът – Глен Микалеф, комисар по въпросите на справедливостта между поколенията, младежта, културата и спорта от Малта
Изборът на Малта повдигна вежди сред членовете на собствената му Лейбъристка партия поради неговата неопитност за работа, която често се заема от бивш министър-председател или друг политически силен кадър. 35-годишният Микалеф е бил началник на кабинета на министър-председателя Роберт Абела и познава добре Брюксел, тъй като е ръководил отдела на Малта, отговарящ за координацията с ЕС. Въпросът ще бъде дали законодателите смятат, че тази биография е подходяща за ресора.
Източник: „Политико“
Превод: „Гласове“