Срещите с нилската водоплавка все повече се увеличават всяка година. Това единственият представител на водоплавките, който се среща в Европа. Възрастното насекомо достига до 80 мм дължина и това го прави най-голямото водно насекомо в българската фауна, предаде Труд.
Специалистите казват, че има две основни причини да виждаме с очите си огромните водни дървеници повече от преди. Една от тях е мобилните устройства, интернет и социалните мрежи, чрез които информацията достига до повече хора. Вторият фактор е, че по това време на годината тварите летят нощем и лесно се дезориентират от големия брой осветителни тела в градската среда, заради което все по-често осъмват на сушата.
Твърде вероятно е в състава на слюнката на т. нар. водоплавки да се съдържа хистамин и други подобни субстанции. Затова ухапаните могат да получават сърбеж, лека болка и зачервяване.
Твърде любопитните хора да хващат гигантското насекомо само отстрани на тялото, а по възможност – изобщо да не го пипат. Това съветва д-р Петър Берон, дългогодишен директор на Природо-научния музей, изтъкнат биолог, биоспелеолог и изследовател.
Ученият побърза да уточни, че водните дървеници са летящ вид, хранят се с дребни рибки и жаби, но не са смъртоносни за човека.
“Срещата им с човешки представители ги стресира излишно и е напълно възможно водоплавката да влиза в отбранителен режим. Всяко животно хапе, когато някой започне да го стиска с ръце. Моят съвет е да не тормозим тварите. Те предпочитат рибки и жаби в менюто си, не хора. Знам, че видът им е повече от внушителен и плаши хората, но те са част от нашата природа и трябва да си останат в нея“, заяви д-р Берон.
В миналото се е смятала за прелетен вид, но със затоплянето на климата вече се среща в южните части и на нашата страна.
Привличат я многото светлини. Лети през нощта.
С времето, гигантската водоплавка у нас увеличава числеността си, предричат учените.
Труд