„Няма да започна трета световна война заради теб.“ Тази фраза увековечи името на генерал Майк Джаксън, който почина тази седмица във Великобритания. Какво беше забележителното в този човек, защо не се страхуваше да не изпълни заповедите на своя американски командир и какви бяха кариерните последици от това военно дръзко решение?
Във Великобритания на 80-годишна възраст почина пенсионираният генерал Майк Джаксън, бивш началник на щаба на армията на страната, съобщават британските медии, като се позовават на Министерството на отбраната на кралството и на Съвета на ветераните от парашутистите. Той влезе в историята като „най-разумния военен в НАТО“, когато през 1999 г. отказа да изпълни заповедта на американския генерал Уесли Кларк да щурмува летище „Слатина“ в Прищина, Косово, което руските десантчици бяха тръгнали да окупират.
„Няма да започна Трета световна война заради теб“, казва тогава генерал Джаксън на американеца. По този начин демонстрира отговорност, която е по-голяма от тази пред висш ръководител – отговорност за нищо по-малко от съдбата на цялото човечество.
През 1999 г. генерал Джаксън командва Силите за бързо реагиране на НАТО в Босна и Херцеговина, които след това се придвижват към Косово, за да окупират провинцията по същото време, когато американците се придвижват на юг от Македония. Но руският контингент изведнъж се оказа по-бърз и се установи в „Слатина“ ден по-рано. Британците и американците пристигнаха със закъснение.
Тогава „Слатина“ е единственото летище в Косово, което може да се използва от военна гледна точка, и контролът на руския контингент върху него обезценява самата идея за западна окупация на Косово. Американският генерал Уесли Кларк, който командваше цялата операция в Южна Сърбия като върховен главнокомандващ на обединените сили на НАТО в Европа, нареди „силова блокада“ на руските десантчици, което всъщност означаваше начало на атаката на летище „Слатина“, т.е. нападение на руски военнослужещи. А това е голяма война.
Джаксън започва кариерата си в британската армия в разузнаването, през втората половина на 60-те години на миналия век изучава руски език в Бирмингамския университет. Програмата предвижда няколкомесечно обучение в СССР (обичайна практика по онова време, подобна на по-късните „програми за обмен“), но военното командване не се съгласява да позволи на бъдещия разузнавач да посети Москва и Ленинград. В резултат на това Джаксън не остава в разузнаването и започва кариерата си в елитните парашутни и въздушнодесантни части като лейтенант, но все още изпитва интерес и дори известна любов към всичко руско.
Строго погледнато, първият, който отказва заповедта на Кларк, е Джеймс Блънт, командир на британското предно разузнавателно подразделение, капитан на кавалерията и лейбгвардията на кралицата. Впоследствие той се оттегля от военната кариера и постига феноменален успех като световна рок звезда (един от албумите му е продаден в над 12 милиона копия). Капитан Блънт препраща американския генерал с войнствените си заповеди на прекия си началник генерал Джаксън. Вече като световноизвестен музикант, Блънт казва, че би отказал да нападне руснаците, независимо какво са решили там горе.
Генерал Джаксън потвърждава отказа на капитан Блънт да изпълни заповедите на американеца като произнася известната фраза за третата световна война. Изявлението, което е остава в историята, най-вероятно е смекчена версия на това, което Джаксън действително е казал на Уесли Кларк.
Майк Джаксън притежаваше това, което военните наричат „командирски глас“, заради което беше наречен Дарт Вейдър по името на героя от поредицата „Междузвездни войни“, и много хладен нрав. Не са известни буквалните подробности на диалога му с Уесли Кларк. Особено след като този диалог се е състоял лице в лице в базата на Кларк в Скопие, Македония.
Това, което се знае със сигурност, е, че Кларк все пак се е опитвал да дава заповеди на капитан Блънт като е използвал глагола „унищожи“ по отношение на руския контингент. Блънт, който е бил пряко подчинен не само на разузнавателната си част, но и на групата на специалните сили SAS и норвежките специални сили в „Слатина“, игнорира заповедите на американеца.
Джаксън се свързва с командира на руския контингент в „Слатина“, генерал Виктор Заварзин и му предлага приятелство. Синът на генерал Джаксън – Марк, който, подобно на Блънт, служи при него с чин капитан, отива при Заварзин, за да установи отношения. Марк Джаксън донася със себе си бутилка уиски и кутия пури.
Но още по-важната мисия на подразделението на Марк Джаксън била да охранява руския контингент. Факт е, че Джаксън-старши вече е имал информация, че албанците на Агим Чеку и „Змея“ Тачи сами подготвят нападение над „Слатина“ – провокация, която при равни други условия би довела до трета световна война.
Поведението на Джаксън предизвика бурно възмущение в САЩ. В Сената го наричат предател, медиите му лепват етикета „Мачо Джако“, а един особено възмутен генерал Кларк настоява британецът да бъде изправен пред военен съд за „неизпълнение на заповед“.
Майк Джаксън е готов да подаде оставка, но неочаквано получава открита подкрепа в родината си. Оставката му не е приета, той продължава да командва контингента в Босна и Косово и за тази си служба е посветен в рицарство и получава Ордена на Бат – едно от най-високите отличия на Обединеното кралство. Няколко години по-късно оглавява британския контингент в Ирак, а след това заема най-високия пост в армията на кралството – началник на щаба на армията.
Капитан Джеймс Блънт също получава почести. След завръщането си в Лондон остава в гвардията на кралицата и през 2002 г. командва почетния караул на погребението на кралицата майка Елизабет Боус-Лайън. Можеше да направи прекрасна кариера в гвардията и в двора, но любовта му към музиката надделя.
Генерал Майк Джаксън е потомствен военен, както и Блънт. Бащата на генерал Джаксън командва амфибиен взвод по време на десанта в Нормандия през 1944 г. Джаксън служи в британската армия в продължение на 45 години, където му се налага да види най-различни неща. Факт е, че на младини в парашутните войски стига до най-ожесточените сблъсъци в Северна Ирландия.
Като млад офицер Джаксън участва по уникален начин и в трите най-известни сблъсъка в Ълстър: „Клането в Балимерфи“ през 1971 г. и „Кървавата неделя в Дери“ през 1972 г., когато неговите парашутисти разстрелват католически демонстрации, и „Засадата в Уорънпойнт“ през 1979 г., когато британската армия понася най-големия брой единични жертви от засада на ИРА. Като командир на спасителния отряд той лично идентифицира телата на загиналите си приятели, чиито глави са откъснати в Уорънпойнт от експлодиращи ирландски мини.
Служил е в Малайзия и Хонконг. Норвегия и Ирак. Джаксън е представител на последното поколение британски офицери, които си представят военната служба като служба. И затова прекрасно разбираше, че безразсъдните заповеди на един американски генерал могат да взривят света. И затова един британски генерал, представител на най-войнствената нация в Европа – висш офицер на една от ключовите страни от НАТО, който първоначално беше подготвен за война със СССР и Русия, заслужава почит и уважение от наша страна.
Това поколение почти си отиде, а тези, които го замениха, се държат по-друг начин. Днес е трудно да си представим европейски натовски генерал, който би отпратил американски военне с абсурдна идея да атакува руския контингент. А да изпрати собствения си син с бутилка уиски като парламентьор е сценарий, който Холивуд не би одобрил.
И е много жалко, че новите поколения западни военни и политици се оказаха много по-слаби от поколенията на техните бащи и дядовци. Тук дори не става въпрос за новоизлюпени идеологически тенденции. Традициите на британската армия, както и на някои други „исторически“ европейски армии (германска, френска, шведска, полска), бяха измити и стъпкани от лавината на американското идеологическо влияние. Възприемането на военната служба изключително като кариера, неразличима по характер от кариерата, условно казано, в „Макдоналдс“, доведе до загуба на националното ядро и реалното разбиране на офицерския дълг.
На този фон постъпката на генерал Майк Джаксън през 1999 г. изглежда още по-показателна и символична – дори само от гледна точка на това, с което се случва днес в Украйна. Тези хора явно не се притесняват от третата световна война и забравят отговорността си пред цялото човечество.
Източник: „Взгляд“