Република Сръбска прие промени в проектоконституцията на Република Сръбска и Закона за защита на конституционния ред на страната. За проектоконституцията гласуваха 50 депутати, а против бяха осем, предаде Срна.
Проектът за конституцията на Република Сръбска ще бъде подложен на обществено обсъждане за период от 30 дни. В проекта на новата конституция се посочва, че Република Сръбска има право на самоопределение и може да се присъединява към държавни общности с федерална или конфедеративна структура със съседни и други държави или групи от държави.
Новата конституция предвижда въвеждането на армията на Република Сръбска, премахването на Съвета на народите на Република Сръбска и вицепрезидента. Предвижда се също така Баня Лука да бъде столица на Република Сръбска, а Източно Сараево със седалище в Пале да получи статут на столица. Проектът на новата конституция определя, че Конституционният съд на Република Сръбска решава прилагането на законите и актовете на властите на БиХ на територията на Република Сръбска.
Основните разпоредби определят Република Сръбска като суверенна, единна и неделима конституционна единица, потвърдена от волята на народа и Общото рамково споразумение за мир в БиХ, като международен договор, както и от Конституцията на БиХ. Република Сръбска се определя като държава на сръбския народ и всички народи и граждани, които живеят в нея. Народното събрание и правителството на Република Сръбска могат да спрат прилагането на всеки акт, мярка или дейност на органи и институции на ниво БиХ, които нямат основание в Конституцията на БиХ.
- Закони, които не са под изключителната юрисдикция на Босна и Херцеговина или които не произтичат от споразумение на ентитет, не произвеждат правно действие в Република Сръбска, посочва Срна, цитирана от Би Ти Ви.
Предвижда се законите, приети от Парламентарната асамблея на Босна и Херцеговина, да се прилагат на територията на Република Сръбска само след като бъдат потвърдени от Народното събрание на Република Сръбска.
Що се отнася до територията на Република Сръбска, член 7 гласи, че тя е единна, неделима и неотчуждаема в съответствие със Споразумението за граничната линия между отделните области, докато територията на област Бръчко е съвместна собственост на Република Сръбска и ФБиХ и този статут не може да бъде променян без тяхното съгласие.
Законът за защита на конституционния ред на Република Сръбска, предложен от президента на Република Сръбска, ефективно защитава конституционния ред и също така предвижда създаването на специална прокуратура и специален съд на Република Сръбска.
Във връзка с този закон беше прието и изменение от парламентарната група на СНСД, според което законът създава Служба за защита на конституционния ред на Република Сръбска със седалище в Баня Лука.
Службата за защита на конституционния ред на Република Сръбска, се посочва в изменението, отговаря за изпълнението на задачи, свързани със: събиране на данни и предотвратяване на дейности, насочени към подкопаване или унищожаване на конституционния ред и сигурност на Република Сръбска, проучване, събиране, обработка и анализ на данни и знания от значение за сигурността на Република Сръбска и информиране на компетентните републикански органи и институции за тези данни, както и други задачи, определени от закона.
По предложение на председателя на Народното събрание на Република Сръбска Ненад Стевандич беше прието заключение, с което се приема искането за арбитраж при спорове.
Босна и Херцеговина винаги е била кръстопът на различни култури и империи. След Първата световна война БиХ става част от Кралство на сърби, хървати и словенци (по-късно Югославия). След Втората световна война тя става една от шестте републики на социалистическа Югославия, където има относителен мир и икономически напредък.
През 1992 г., след разпадането на Югославия, БиХ обявява независимост, но избухва кървава война между бошняци (мюсюлмани), сърби и хървати. Войната приключва през 1995 г. с Дейтънското споразумение, което създава днешната структура на държавата – две основни части: Федерация Босна и Херцеговина и Република Сръбска.
Югославските войни, понякога наричани обобщено Югославска война, представляват поредица от военни конфликти, които се разиграват в периода 1991-2001 г. на територията на бивша Югославия. Те са пряко свързани с разпадането на федерацията и довеждат до преразпределение на територии, население и ресурси между нейните бивши съставни републики. В крайна сметка, тези събития водят до окончателното изчезване на Югославия от политическата карта и създаването на съюза Сърбия и Черна гора.
До началото на войната в Украйна на 24 февруари 2022 г., югославските войни се считат за най-мащабния военен конфликт в Европа след Втората световна война, довел до значителни промени в политическата карта на Балканите.