Изминаха 2 седмици, откакто един познат публикува: „Намерих къде са онези 4400 имота, които държавата ще разпродава“ . Минаха 2 седмици оттогава и си замълчах, за да видя дали някой ще се усети какво са сложили на публичния тезгях. После – два дни иху-аху, фойерверки за погребението на националната валута, и вече е време за следващата серия от филма – не по-малко… тъжна.
Първоначално си помислих, че е попрекалил със заглавието и че иде реч само за истинско управление – отдаване под наем, преструктуриране, прехвърляне към други ведомства. Но в официалното съобщение на Министерския съвет видях изреченията:
„Неизползваеми активи, които генерират разход, но към които има инвестиционен потенциал, следва да бъдат продадени. Продажбата ще се случва през Агенция за публични предприятия с електронна платформа с явно наддаване.“
Справката е тук. Самият списък се намира на този адрес, и макар не особено добре подреден, с тук-там липсващи данни в колоните, предоставя обширна информация за над 4500 имота. Тъй като съм не по-малко любопитен, се разрових да видя какво и защо се продава или управлява. Идеята на държавата не е съвсем ясна – тя винаги може да се отметне от един или друг обект/имот, но вътре намерих всичко: всякакви сгради – почивни станции, складове, дори… тоалетни. ЖП обекти, включително земи, върху които са построени жилищни сгради; ветеринарни лечебници в Тетевен или Летница; апартаменти в изобилие… Почивни станции на Министерство на образованието – в изобилие. Онези детски лагери, които някои от нас помнят като деца. Или каквото е останало от тях. Много от данните на кадастъра и файловете на МС са отворени и всеки с техническа грамотност може да провери кое и как.
Продава се – държавна граница
Докато не стигнах до… множество бивши стратегически обекти на Министерството на отбраната или Министерството на съобщенията. Включително застави. Гранични застави. По всички краища на България – Хасково, Ивайловград, Любимец, Елхово – ПИ 32648.86.541, 37989.90.542, ПИ 66932.93.198, ПИ 43128.10.63. Това са неща, които всяка държава свенливо пази от чужди очи. Всяка друга държава.
Това, обаче, което определено ме вцепени, бяха парцели/земи, намиращи се на самата държавна граница. Те не са „близо до границата“ – те СА границата. ТЕ СА ГРАНИЦАТА! Може да видите на самите снимки – от едната страна означенията са на турски, от другата страна на имота – на български.
Земеделски земи или промишлени/отбранителни обекти, върху които минава държавната граница. Върху тях минават телените огради и други гранични съоръжения. Тоест, те опират до съседни държави – най-вече Турция.
Пример: ПИ 48533.25.236, до с. Михалич. На държавната граница: „С елементи от интегрираната с-ма за наблюдение (ИСН) и ново ВИВС“. Да, говорим за външната граница на България и Европейския съюз! Или ПИ 66932.27.141, с. Славеево, или ПИ 36110.31.425.
Като финален акорд към тази изненада попаднах на означения „ДГ“ в описанията им, което очевидно означава Държавна граница, и на което НИКОЙ явно не е обърнал внимание какво представляват. Нямам представа дали и те ще се продават, или как ще се… управляват, но не виждам логика такива неща да попадат в подобен публичен списък.
Когато преди 5–6 дена ги открих тез неща, затворих очи и си представих заглавие в Euronews или CNN:
„България продава части от своята и на ЕС официална граница, за да купи манерки за войниците, които ще я пазят“.
Или си представете, че обявят продажба на примерно 3 дка от държавната граница за 10 хиляди лева, с които пари ще финансират бюджета за отбрана и ще купят предна броня и 2 бр. снаряди за остарял танк, с който… да отбраняват… държавната граница.
Приключиха с лева – сега явно е ред на границата.
*Коментарът и снимките са публикувани в публичния профил във „Фейсбук“ на Андрей Ненов, заглавието е редакционно. Целият материал може да видите в личния му блог.