Анализаторът Тони Дончев изригна във Фейсбук срещу производството на барут и планираният завод за боеприпаси у нас – скъпа брошка за 1,5 млрд. евро, която кабинетът Желязков и Бойко Борисов си боднаха на реверите и влязоха в неравна битка с президента Румен Радев, кой пръв е поканил германския концерн Рейнметал.
В два отделни коментара Дончев сочи безкомпромисно щетите от производството на барут, което е свързано с неизбежните замърсявания на околната среда. Колкото до завода за боеприпаси на територията на ВМЗ – Сопот коментаторът изказва основателни съмнения, че подобен военен завод се превръща в легитимна цел за Русия, която с една ракета могат да заличат от административната карта на България не само Сопот, Карлово и Калофер, но и всички селища наоколо.
SafeNews публикува двата коментара без редакторска намеса:
Производството на барут не е някакъв технологичен празник на модерността. Това е една от най-мръсните, най-отровните и най-опасните индустрии на света.
Когато чуете думата “инвестиция“, в съзнанието ви изниква образ на нови работни места, икономически растеж, бъдеще за децата ви. Но зад блестящите заглавия и политическите фанфари често се крие друго… престъпление. И случаят със завода за барут е точно такъв.
На хартия: “Милиарди евро инвестиции“.
В реалността: токсично блато, което ще трови поколения българи напред.
Опасността, която ни продават като “развитие“
Производството на барут не е някакъв технологичен празник на модерността. Това е една от най-мръсните, най-отровните и най-опасните индустрии на света. В Германия подобно предприятие би било невъзможно без референдуми, обществени обсъждания и години съпротива. А у нас? Една бърза пресконференция, малко фанфари, и готово – подписано, одобрено, приветствано.
Химическото наследство на смъртта
Нека бъдем ясни! Отпадъците от производството на барут са нещо чудовищно. Те не се изхвърлят просто в кофа или в канализацията. Това са течни, невероятно токсични вещества, които никой в света не знае как да обезвреди напълно.
Пример? В руския град Чапаевск барутният завод трупа отпадъци десетилетия наред в басейни, изкопани в земята. Резултатът? Тези отровни “езера“ вече надхвърлят площта на Харков – 350 квадратни километра смъртоносна химия. Басейни с дълбочина 20 метра, които се разширяват непрестанно. Това е екологична катастрофа в реално време.
И тук идва въпросът: Какво я чака България?
Ще ни кажат: “Не се притеснявайте, всичко е безопасно“. Наистина ли? Тези, които ще приберат печалбите, ще живеят ли до завода? Ще пият ли вода от същите реки, в които ще се вливат тези отпадъци? Ще пращат ли децата си да играят в сянката на комините? Не. Те ще отлетят в Дубай или на Ривиерата с пълни джобове, а ние ще останем със замърсена земя, отровена вода и болни хора.
Политиците мълчат
И тук е огромното престъпление. Не става дума за незнание. Всички те знаят. Знаят какво означава завод за барут, знаят, че това е индустрия, която носи смърт и отрова, но си мълчат, защото печалбата е по-силна от морала, а комисионните са по-сладки от гнева на народа.
Това не е инвестиция. Това е предателство.
Предателство срещу здравето ни, срещу бъдещето на децата ни, срещу земята, която обичаме.
И ако мълчим днес, утре ще се събудим с химическа пустиня, наречена “ново начало“.
ПРОСТИЯТ ВЪПРОС НА ЖИВОТ И СМЪРТ
Буквално е такъв. Има ли длъжностно лице от Премиер и Президент до Директора на военния завод, който може да даде гибелния отговор на това: И, ако все пак, Русия удари Сопот, а с това срине до основи Карлово, Калофер, селата Климент, Иганово, Розино, Певците плюс останалите, пък накрая „изпусне“ една втора ракета още в Бургас или чак в Пловдив, Българската държава какво ще направи?
Ето и някои идеи
– Ще чакаме английските и френските съюзници да започнат ядрена война с Русия по чл. 5.
– Ще отвърнем на удара самостоятелно.
– Ще призовем американския президент за мощно Възмездие.
– Ще нахлуем мощно в Източна Украина за отмъщение без да се съобразяваме с предишни международни договорки и ще обърнем Фронта.
– Ще заклеймим с декларация „Вероломния режим на диктатора Путин“.
– Ще осветим всички оцелели населени места с Украинското знаме.
– Парламентът ще гласува десетократно увеличаване на превъоръжаването и ще си предплатим други осем Ф 16-ки.
– Ще възстановим представлението „Хага“ в Народния театър, където се радваме, че най-накрая Злодеят си получава заслуженото.
– Ще поискаме обезщетенията за семействата на стоте хиляди загинали да бъдат включени в Плана за възстановяване. Така или иначе, не сме получили още стотинка по него, за какво да си играем на две фактури.
– Ще пратим Кая Калас в Москва да изиска репарации. Тя вече ще е взела предишните.
– Евроатлантиците до един ще напишат във Фейса си – „Руzzки Иzzверги Раzzрушиха ВSSички БългаSSки SSela ZZаради Рашиzzма на Путлер“.
Някаква идея, евентуално… Може и друга. Пък ако ще Манол от Пловдив и Гената от Миндя да я предложат. Когато единият не хърка в колата си, паркирана край Парламента, а другият не беснее под масата в селото с включен лаптоп.
Какъв Народен съд тук за политиците, бе, които ни вкарват във война абсолтно беззащитни?
Искам да кажа изобщо какъв съд за негодниците!
Позицията в тези коментари отразява личното мнение на автора и може да се различават от тази на SafeNews.