Публикуваме този пасквил на един от най-отявлените русофоби, нагушил се яко по времето на „комунизма“, за да видите докъде може да стигне болната му фантазия… Няма да го коментираме, защото е безсмислено, дори д-р Гълъбова не е в състояние да даде рецепта за лек. Но затова пък можете да се повеселите на умопомрачителните му изводи и мераци за истинност.
Иво Инджев:
Наследственото раково образование с огромните размери на световната картата днес спокойно може да бъде определено като част от т.н. трети свят, според терминологията от времето на студената война, когато социалистическия (конц)лагер се напъваше да се състезава с развитите западни държави и гледаше с презрение към слабаците в това световно състезание.
Защо България не е част от този трети свят ще илюстрирам с инфографика по-долу.
Помните ли прословутия израз за бюджета като постна пица, обрисуван по този начин от финансовия министър Дянков от времето на всевластието на руския орденоносец, който днес се прави на евроатлантик, но се бори водещите атлантически сили САЩ и Великобритания да помилват неговия санкциониран за корупция неофициален началник Пеевски?
В московията “пицата” е постна за т.н. региони извън европейската част на страната. Мазна е за столицата и близката до развития европейски север бивша столица Санкт Петербург. Типична картина за страна от третия свят с огромен дисбаланс в развитието между центъра и периферията!
Баснословно богати на природни изкопаеми части на постсъветската империя в далечния север, където се добиват рекордни за страната и света количества елмази и биха могли да тънат в охолство, всъщност джапат в калта на бедността. Центърът ограбва каймака, влага печалбите в безумната си милитаризация (по стара съветска традиция) и оставя огризки за бедстващите покрайнини.
Поразително точно отразява днешната ситуация карикатура от времето на Първата световна война за Русия като ресторант, в която държавните келнери обилно хранят Войната, докато на масите на образованието, изкуството, библиотечното дело и образованието стоят празни.
В периферния Север липсва елементарна инфраструктура от пътища и водоснабдяване. На практика центърът се държи спрямо периферията като хищна колониална сила.
Но най-ярко е обяснението защо днешната московия е страна от третия свят по линия на изоставането в областта на модерните технологии. Най-модерната и очевидно най-перспективната от тях е използването на изкуствения интелект.
По този показател московията крета на 117 място в света след Суринам, Венецуела и Кения, мерейки ръст с Беларус, Киргизия, Папуа Нова Гвинея и печално известния пример за изостаналост във всякакви области Хаити, както произтича от отчета за ноември на Microsoft и AI Economy Institute. Това е първият по рода си индикатор за нивата на използване на ИИ на базата на проучване в 148 страни.
Перу и Албания имат два пъти по-високи показатели показатели от московията, а Полша и Чехия – почти 4 пъти.
България, както се вижда на инфографиката, не само е в крак с развитата част на Европа, изпреварвана на континента само от Франция, Ирландия и Норвегия, но мери ръст на глава от населението със САЩ. Изпреварва дори Япония, която, както личи от на картата, “жълтее” в компанията на Китай – крайно нетипично за тази традиционно водеща от десетилетия по използване на високи технологии държава.
По рейтинг на устойчивостта на икономиката московията е на 29 място в света след Лаос, Бангладеш и Пакистан. Намира се между Папуа Нова Гвинея и Мианмар.
Примери за многократната разлика в доходите на хората в изоставащата московия спрямо развития свят са добре известни и този път няма да правя сравнения. Ще отбележа само, че за нашите бивши владетели е цяла катастрофа да се пенсионира т. По изчисления на собствената им държавна статистика стандартът на живот на пенсионера в масовия случай спада 4 пъти.
Към всичко това в този бегъл паралел трябва да се добави видният за всички факт, че българите пътуват по света както никога преди това в историята, а поданиците на царя са все по-затворени в самодостатъчната им територия след въвеждането на санкциите поради рашистката агресия срещу Украйна и са откровено нежелани в Европа. Пророчески валидно изглежда заглавието и илюстрацията на издадената през 1975 в СССР книжка с приказката ” Пътешествие в страната на забранените усмивки”.
В московията днес за антивоенна песен на площада задължително ще ти се усмихне нещастието да те пратят в затвора.
България, в същото време, е отворена към света и приема туристи, чийто брой надхвърля значително броя на населението ни.
Огромна част от жителите на огромната държава изобщо не познава от личен опит що е то чужбина. Както, впрочем, е било и при монархията ( за СССР да не говорим), която е гледала с голямо подозрение на пътуващите из Европа поданици, поради което и тогавашната държава е полагала усилия да ограничи допира със Запада дори на образованите и привилигированите. Поетите Пушкин и Лермонтов никога не са напускали империята.
Както беше казал бившият руски премиер по време краткото десетилетие на нещо като демокрация в Русия Виктор Черномирдин “ искахме да стане по-добре, а се получи както обикновено”.
Към статистическите обобщения мога да добавя и личните си наблюдения от един селски магазин в Балкана, сам по себе си витрина на замогването у нас в сравнение с мизерията от времето на “соца”, когато в същото село караха само в определени дни хляб и можеше да се купят през останалото време олио, солети, вестници и още няколко трайни стоки. На това място за социални контакти с интерес установявам напоследък как местните хора си споделят впечатления от екскурзии в чужбина, включително и за екзотични дестинации.
Европейска България се е откъснала толкова напред пред бившите ни владетели, че всеки опит да бъде върната обратното в орбитата на евразийските оставачи е равносилен на национално предателство. Никак не е прекалено да се каже.
И още нещо във връзка с геополитическото ни евразийско минало, едното от които мазохистично наричаме робство, а другото робски определяме като “социалистически възход”.
“ Единствената сила, която някога е уважавала руската империя, е Османската империя”, заяви министърът на външните работи на Финландия Елина Валтонен на конференция в присъствието на турския външен министър Хакан Фидан.
