През януари 1979 година в България пристига съветският лидер Леонид Брежнев. Това е последното му официално посещение у нас и едно от най-запомнените дипломатически събития от края на епохата на дружбата между София и Москва. За разлика от предишните визити, когато гостът от СССР отсяда в правителствената резиденция в Бояна, този път домакините избират по-спокойното и здравословно място – Банкя. Решението не е случайно. Брежнев вече е видимо изтощен и страда от редица заболявания, а лекарите му препоръчват да се пази от студ, напрежение и дълги церемонии.
Тодор Живков нарежда всичко да бъде организирано с изключителна дискретност. В Банкя са мобилизирани най-добрите лекари, охрана и обслужващ персонал. Дворът на резиденцията е ограден и изолиран от външния свят, а достъп имат само най-близките членове на делегациите. Посрещането е тържествено, но по-кратко от обикновено. При слизането от влака Брежнев се подпира на двама охранители – видимо отслабнал и уморен. Българските домакини, които го познават като човек с желязна енергия и военна осанка, остават впечатлени от промяната в походката и говора му.
Вечерята, дадена в негова чест, е символична – без дълги тостове, без излишни речи. Разговорите са съсредоточени около икономическото сътрудничество и подкрепата на СССР към България. Брежнев, макар и изморен, проявява интерес и доброжелателност, изслушва внимателно Живков и министър-председателя Станко Тодоров. На следващия ден, в една от редките му енергични прояви, той обявява решение, което предизвиква ентусиазъм в българската делегация – Съветският съюз ще отпусне на България безвъзмездно два милиарда преводни рубли, предназначени за развитието на селското стопанство и за стимулиране на износа.
След няколко дни в Банкя състоянието на съветския лидер се влошава и той настоява да се завърне в Москва. Българската страна приема това с разбиране. Малко след заминаването му в резиденцията остава тиха атмосфера, като че ли всички усещат, че това е било последното му идване в страната, която той често нарича „най-верния съюзник на СССР“.
Малко повече от три години по-късно, на 10 ноември 1982 година, Леонид Илич Брежнев умира в Москва. Смъртта му настъпва внезапно – той е на 75 години и дълго време страда от сърдечни проблеми. Официалното съобщение за кончината му е излъчено по съветското радио на следващия ден, а цялата страна потъва в траур. Погребението му е държавно, с военни почести, на Червения площад.
Новината отеква силно и в България. За Живков това е удар не само личен, но и политически. Той губи своя най-близък партньор и гарант за стабилността на отношенията с Москва. Денят на смъртта на Брежнев – 10 ноември – остава в историята като дата, която десетилетия по-късно ще се свърже и с края на самия Тодор Живков. Така съдбата вплита двамата дългогодишни лидери в символичен исторически кръг – началото и краят на една епоха, белязана от обещания за социалистическо братство, икономическа зависимост и човешка умора, която дори властта не успява да прикрие.
socbg.com