„Надявам се някой ден политиката у нас да бъде все повече предизвикателство и все по-малко помийна яма“ – това написа във фейсбук профила си Мирослав Иванов от „Продължаваме промяната“ (ПП), който е съпругът на Лена Бориславова.
„Да бъде основана на аргументи и факти, а не на клевети и обиди. Да бъде обсъждана на трезва глава и с разум и да не се влияе толкова силно от лъжи и пропаганда“, поясни той.
Припомняме, че тази седмица Николай Денков от ПП обяви, че Бориславова няма да бъде в листите на ПП-ДБ на предстоящите предсрочни парламентарни избори.
Може би точно по този повод Мирослав Ивановй поясни, че половинката му „никога не е търсила политическа кариера. Напротив – политиката намери нея“ и допълни, че „страхливите и завистливите обикновено са най-алчни“.
Ето как продължава публикацията на Иванов:
„Властта прекалено често е самоцел – за избиване на комплекси, за задоволяване на его или за придобиване на лични облаги. Прекалено често главозамайва хората, кара ги да забравят кои са и откъде са тръгнали. Някои хора дори я възприемат като полагащо им се право.
Надявам се и това да се промени и все по-често политиката да бъде възприемана като средство, с което можеш да направиш живота на някой друг по-добър. Да разрешиш проблем и да развиваш, да създаваш.
Политиката може да бъде деструктивна, може да бъде и градивна. Зависи на какъв човек си дал поводите на властта. За съжаление по-често ги даваме на представители на първата група вместо на такива от втората – повлияни не от разума, фактите и познанието, а от емоциите, лъжите и пропагандата.
Към името на Лена се изсипаха какви ли не е епитети – родени от завист, от страх, от омраза. Никой от тях няма общо с истината.
Лена неслучайно бе отличник и завърши с най-висок успех от випуска си в СУ „Св. Климент Охридски“. Неслучайно успя да запише и завърши магистратура в „Харвард“.
Неслучайно работи в две от най-големите адвокатски кантори в България. Неслучайно бе отличена в класацията 30 под 30 на Форбс България. Неслучайно спечели награда за млад юрист на годината. Всичко това спечели с много труд и дисциплина.
Никога не е търсила политическа кариера. Напротив – политиката намери нея. И през тези малко над 4 години тя си беше и остана същата – не забрави коя е, не се поблазни от възможностите, не търсеше величие, не избиваше комплекси. Работи със същата упоритост, дисциплина и всеотдайност, с които работеше и постигаше успехи и преди това.
Страхливите и завистливите обикновено са най-алчни. И когато видиш, че един млад мотивиран и способен млад човек може да покаже на другите колко си непотребен, тогава започваш да мразиш този човек.
Това бе причината множество от политическите ни опоненти да я мразят. Да лъжат, да обиждат. Просто, защото тяхната некадърност и безполезност ставаха все по-видими за хората.
Пошлостта на ежедневието може да хвърля сянка върху стореното от някого и върху истинската му същност, но никога не може да заличи следите. А тези следи ще бъдат намерени и последвани от много други млади, дисциплинирани, способни и надявам се почтени хора!
Които също няма да бъдат поблазнени от властта, няма да се страхуват да я загубят и че ще я използват, за да правят живота на другите по-добър. Хора, които имат смелостта да назовават проблемите и куража и далновидността да ги разрешават.
Тогава другите – алчните и некадърните – ще стават все по-излишни и все по-ненужни“.