Тази вечер си поръчах храна. Закъснение 30 минути. Пет разговора по телефона, в които езикът на Гьоте, Вазов или дори елементарният английски са заменени от пълна тишина. Доставчикът, вносен кадър от Индия. Не знае къде се намира, не знае български, не знае как да разчете картата на София. Накрая, в ролята на пъдар, излизам да го ловя по улиците, за да си спася вечерята. Е, намерих го някак.
Резултатът? Половината поръчка липсва. Дали е забравена в ресторанта, или е станала жертва, мога само да гадая. Може просто да е бил гладен, знам ли.
Ей така изглежда и икономиката в момента. Бизнесът пищи, че няма кадри. Искат внос на хора от трети страни. Ето ви резултата. Получавате услуга, която е некачествена и хаотична, защото липсва квалификация.
Господа работодатели, спите ли спокойно? Докато се опитвате да заобиколите пазара и да не вдигате заплатите на българите, внасяте хора, които не могат да намерят входа на блока, камо ли да вдигнат БВП. Вместо да инвестирате в технологично обновление и в достойно заплащане, вие внасяте „модерно робство“, което размива трудовите ни стандарти. Когато внасяш евтина ръка, получаваш евтин резултат.
Това ли е вашата „модерна индустрия“? Да замените българския работник с хора, които не могат да разчетат един адрес на български, само и само да не вдигнете заплатите с повече от 5%?
Пазарът на труда не е сергия за евтини души! Ако я караме така, скоро няма да ни липсва половин вечеря, а цялата държава, защото българите ще избягат там, където трудът им се цени, а не се заменя с хора, с които не можем да си кажем дори едно „Добър вечер“.
Любослав Костов