Един от най-важните въпроси по случая „Петрохан“ остава без окончателен отговор: как новосъздаденото сдружение, в чието ръководство е Ивайло Калушев, успява само 26 дни след регистрацията си да стигне до рамково споразумение с Министерството на околната среда и водите за охрана и контрол на зоните по „Натура“ – 35% от страната, подписано лично от тогавашния министър Борислав Сандов?, пита Труд.
Наскоро излезе информация, че и Природен парк „Витоша“ е трябвало да се включи в тази схема, пише Еко Новини.
Каква е ролята и отговорността на тогавашния заместник-министър Тома Белев, бивш директор на парк „Витоша“, който именно по това време отговаря за биоразнообразието, националните паркове и регионалните инспекции по околната среда и водите – тоест за ресора, към който пряко се отнасят защитените територии и „Натура 2000“?
НАКЗТ – „Национална агенция за контрол на защитените територии“, е регистрирана на 13 януари 2022 г. Сред първите членове на Управителния съвет са Ивайло Иванов, Ивайло Калушев и Николай Златков.
На 8 февруари – само 26 дни след регистрацията – Борислав Сандов вече подписва рамково споразумение с организацията.
Това означава, че за по-малко от месец едно новосъздадено сдружение без предходна история като юридическо лице успява да влезе в контакт с политическото ръководство на МОСВ, да проведе срещи, да стигне до изготвяне на документ и да получи подписа на министъра.
По собствените думи на Сандов представители на организацията са поискали среща още през януари. Състояла се първа среща с Ивайло Иванов, а след това и втора. Сандов твърди, че рамковото споразумение впоследствие е било изготвено от неговия екип.
Тук обаче възниква първият голям въпрос: кой точно е бил този „екип“?
Последващата проверка на самото МОСВ установява, че компетентните дирекции не са инициирали споразумението и не са участвали в неговото изготвяне и съгласуване. Не е извършен и обичайният контрол за законосъобразност и целесъобразност.
Няма и установен иницииращ документ, който да показва откъде е започнала процедурата.
Тогава кой е подготвил документа и кой е решил, че точно това сдружение трябва да получи подобно официално партньорство с държавата?
Въпросите логично са не само към Сандов, който е положил подписа си, но и към Тома Белев като заместник-министър с пряка ресорна отговорност за биоразнообразието и защитените територии.
Самият Белев днес защитава тезата, че с документа не са били възложени нито охранителни, нито контролни правомощия, а единствено общи дейности по наблюдение, мониторинг и информираност.
Но текстът, който МОСВ публикува години по-късно, съдържа далеч по-конкретни формулировки.
Какво всъщност са подписали?
В рамковото споразумение се говори за „подкрепа при осигуряване на регулаторни и контролни функции за опазване на околната среда и защитените зони“.
Посочено е, че НАКЗТ разполага с ресурс за „систематичен контрол и превенция на нерегламентирани действия“, както и че сдружението и МОСВ ще си сътрудничат при „упражняване на мониторинг и контрол“ за изпълнението на мерките в защитените зони.
Точно тези текстове правят обяснението, че става дума единствено за безобидна декларация за сътрудничество, трудно съвместимо с буквалното съдържание на документа.
Още по-сериозни са констатациите на последващата проверка на МОСВ.
Министерството установява „неясен предмет“ на споразумението, липса на правно основание и ред за сключването му и липса на правно основание и ред за предоставяне на подобни контролни функции на неправителствена организация.
Това е ключовият момент.
През февруари 2022 г. министър на околната среда е Борислав Сандов. Негов заместник с ресор биоразнообразие, национални паркове и РИОСВ е Тома Белев.
Тоест защитените територии и „Натура 2000“ не са странична тема за Белев – това е част от ресора, за който той отговаря в политическото ръководство на министерството.
Затова освен „Защо Сандов подписа?“ има и втори въпрос: как подобен документ е бил създаден и приложен при ръководство, в което именно Белев носи ресорна отговорност за тази сфера?
Имал ли е информация за подготовката на споразумението?
Участвал ли е в разговорите за него?
Виждал ли е текста преди подписването?
Знаел ли е по какъв административен път се сключва?
И ако не е знаел – как документ, засягащ именно неговия ресор, е могъл да бъде подписан от министъра, без да премине през компетентните звена на МОСВ?
Тези въпроси са още по-важни, защото само шест дни преди подписването – на 2 февруари 2022 г. – в полицията в Берковица вече е подаден сигнал за хора край Петрохан, представили се като „Петрохански патрул рейнджъри“.
Според данните на МВР сигналът е за инцидент с петима мъже и съдържа твърдения за грубо отношение и заплахи.
Няма публични доказателства, че Сандов или Белев са знаели за този конкретен сигнал на 8 февруари. Това трябва ясно да се подчертае.
Но хронологията е факт: сигнал до полицията на 2 февруари, а само шест дни по-късно – споразумение между МОСВ и организацията.
След смяната на ръководството отношението на министерството към документа се променя коренно.
Още през 2022 г. започват опити той да бъде прекратен. МОСВ сезира прокуратурата и МВР, а в нотариална покана до организацията посочва, че счита споразумението за нищожно.
Това поставя още един логичен въпрос – ако документът действително не е имал никакво практическо значение, защо държавата впоследствие полага толкова усилия да прекрати действието му?
А къде е Калушев в тази история?
Ивайло Калушев не е външен човек, появил се години по-късно около „Петрохан“. Той е част от ръководството на НАКЗТ още при създаването на организацията.
Така хронологията придобива съвсем различен смисъл.
Януари 2022 г. – регистрира се сдружението, в чието ръководство е Калушев.
В рамките на същия месец негови представители вече имат достъп до министъра на околната среда.
2 февруари – в полицията е подаден сигнал за хора, представящи се като „Петрохански патрул рейнджъри“.
8 февруари – Сандов подписва споразумението.
А в политическото ръководство на министерството по това време Тома Белев отговаря именно за биоразнообразието, националните паркове и РИОСВ.
Затова отговорността за изясняване на случая не може да бъде сведена само до един подпис.
Подписът е на Борислав Сандов и именно той трябва да обясни защо е положен.
Но Тома Белев също дължи отговори за случилото се в ресора, за който е бил политически отговорен: знаел ли е за НАКЗТ, участвал ли е в процеса по създаване на отношенията с организацията и как подобен документ е стигнал до министъра без нормалното административно съгласуване?
Днес Белев твърди, че споразумението не е предоставяло нито охранителни, нито контролни функции. Това е неговата публична позиция и тя трябва да бъде отбелязана.
Срещу нея обаче стои официалната проверка на МОСВ, според която в документа има формулировки за контрол, предметът му е неясен и липсват правно основание и ред за предоставяне на подобни функции на НПО.
След трагедията край Петрохан през 2026 г. въпросът отново стигна и до правоохранителните органи.
При изслушване в Народното събрание председателят на ДАНС съобщи за активно наказателно производство срещу длъжностни лица и лице, заемало висша публична длъжност, във връзка с евентуално престъпление по служба. Публично не беше посочено име и това не позволява автоматично да се твърди, че производството е срещу Сандов или Белев.
Нито един от двамата не може да бъде обявяван за виновен без установяване на такава отговорност по съответния законов ред.
Но политическите и административните въпроси остават.
Как новосъздадена организация, в чието ръководство е Ивайло Калушев, стига само за 26 дни до подписа на министър?
Кой подготвя документа?
Защо той не преминава през компетентните дирекции?
Защо в него се появяват текстове за „регулаторни и контролни функции“, след като впоследствие МОСВ установява, че няма правно основание за предоставянето им?
Какво е знаел Борислав Сандов? Какво е знаел ресорният заместник-министър Тома Белев? И защо четири години по-късно все още няма пълен публичен отговор как хората около Ивайло Калушев са получили толкова бързо официално споразумение с българската държава? Подписът е на Сандов. Ресорът е на Белев. А отговорът как и защо се е стигнало до този документ все още се дължи.
Труд