Как е възможно при българските заплати цените в ресторантите в “Капана” да стигат швейцарските, че чак и да ги надвишават?
Една салата в Капана може да струва 12–15 евро. Премиум телешки стек в Пловдив достига близо 250 евро за килограм. В същото време средната брутна заплата в област Пловдив е около 1228 евро, а в швейцарските кантони Во и Женева средните брутни възнаграждения са съответно около 7190 и 8335 евро.
Как тогава е възможно определени цени в пловдивските ресторанти да се доближават или дори да надхвърлят тези в един от най-скъпите ски курорти в Алпите?
Към днешна дата, според изнесените данни на НСИ, инфлацията остава висока. На този фон предложената от управляващите еднократна помощ от 50 евро за група хора, попадащи под официалната линия на бедност, наречена „инфлационен чек“, вече се превърна и в тема на политически спор.
В същото време обаче картината по улиците на Пловдив изглежда съвсем различно – през уикенда ресторантите и заведенията в „Капана“ се пръскат по шевовете, а намирането на свободна маса понякога се превръща в мисия невъзможна.
И тук възниква интересният въпрос: ако доходите ни са в пъти по-ниски от тези в Швейцария, как и защо определени ресторантски цени в Пловдив са съпоставими с тези в Женева или швейцарските Алпи?
Да погледнем колко получаваме и колко плащаме.
В Лозана ориентировъчната средна брутна заплата е около 6810 CHF.
В Женева ориентировъчно е около 7893 CHF брутно възнаграждение.
В Пловдив картинката обаче е съвършено различна. При посочена средна брутна заплата от 2403 лв., това означава около 1229 евро бруто, а след удръжките остават приблизително 950 евро за човек без данъчни облекчения. И ако плаща наем – около 350-400 евро, има режийни разходи още около 50-70 евро през летните месеци, то за храна, гориво и свободно време му остават около 500 евро грубо.
Разликата в доходите между работещ човек в Щвейцария и България е огромна, но като погледнем пълните ресторанти – сякаш няма никаква, че даже и българите повече си угаждат за софрата.
Решихме да направим следното сравнение – една салата в Пловдив срещу една в Швейцария – и то не къде да е, а в един от швейцарските ски курорти.
В швейцарския алпийски курорт цените на салатите започват от 7 CHF, или около 7,41 евро, и стигат до 25 CHF, или около 26,46 евро – най-скъпата, която е абсолютно достатъчна и за основно ястие на по-злояд човек.
В „Капана“ цените на салатите в проверените на случаен принцип заведения са между 9,90 и 13,50 евро. В едно от тях зелена салата със запечено сирене струва 12,90 евро.
И сега един въпрос става неизбежен:
Как така човек с над 6000 евро нетен месечен доход в Швейцария може да плати за определени ястия същата или дори по-ниска сума от човек, който получава около 950 евро нето в Пловдив? И как е възможно това да е прието за нещо нормално?
В “кулинарното си разследване” решихме да проверим как стои въпросът с най-скъпото българско ястие – телешкото?
В най-луксозния ресторант в най-скъпия хотел в алпийското ваканционно селище, в което ние се намирахме, цената на 1 кг телешко с кокал, разрязано пред клиентите, с гарнитура и десерт, безалкохолни напитки и кафе струваше 220 CHF, или приблизително 232 евро. В Пловдив можеш да поръчаш телешко от един килограм в ресторант без гледка към Алпите за 200-240 евро.
Нашата обиколка в “Капана“ продължи с друга проверка – обикновен обяд за двама – катък, салата, две наденички и две води – излиза около 45 евро.
Обяд за един човек, включващ салата, сърчица и вода – е около 25 евро.
В едно от заведенията, отново на случаен принцип, забелязахме, че пушен Black Angus струва 8,50 евро за 100 г, което обаче не може да бъде сравнявано с конкретното телешко ястие от Швейцария.
Как стои въпросът с цените в Женева?
Дори в хотел на летището в Женева, където е нормално да се очакват по-високи цени, клуб сандвич, основно ястие, пържени картофи, бира, вода и кафе струват под 50 CHF, или под приблизително 53 евро.
В алпийския курорт например пиците са между 16 и 25 CHF, или приблизително 16,95–26,46 евро, което дава възможност на всеки турист да си поръча бюджетен и вкусен обяд.
И така стигнахме отново до парадокс – не е ли логично една страна с многократно по-ниски доходи да има и значително по-ниски цени в ресторантите? И ако цените на определени услуги и храни се изравняват с тези в държави с многократно по-високи доходи, как всъщност се определя цената?
Дали това заради цените на наемите? Или пък заплатите на персонала? Или цената на продуктите? Туристическият поток? Данъците?
Или просто готовността на клиентите да плащат, колкото и да им вдигат цените?
За мен със сигурност най-важният въпрос остава как ако българинът получава около 950 евро нето, но плаща 45 евро за обяд за двама или 25 евро за обяд за един човек? Как му излиза сметката в края на месеца?
И замисля ли се колко голяма е надценката на всичко, което му се сервира?
В случая сравнението не трябва да бъде само: „12,90 евро салата в България срещу 10 евро салата в Швейцария“, а „Колко салати, обеди или вечери може да си позволи човек със средната заплата в Пловдив и колко може да си позволи човек със средната заплата в Швейцария?“
Тогава вече можем да говорим не просто за това къде ресторантът е по-скъп, а за реалната покупателна способност и стандарта на живот.
Glas news bg