Преди близо две десетилетия на мястото, където днес се простира заводът на японския гигант „Язаки“, имаше просто терен. Днес оттам излизат кабелни инсталации, които влизат в автомобили по целия свят. А между двете точки стои историята на един град, който постепенно започна да променя икономическата си съдба.
„Язаки България“ стъпва в Ямбол с инвестиционно намерение през 2007 г. Компанията планира инвестиция от над 45 млн. лева, завод върху терен от 51 400 кв. метра и производствена площ от 28 000 кв. метра. Обещанието тогава е за 2700 работни места и годишен капацитет от 1,2 млн. автомобилни електроинсталации.
Днес заводът е в Западната промишлена зона на Ямбол, на бул. „Европа“, и е сред ключовите работодатели в града. В интервю от 2024 г. ръководството на „Язаки България“ посочва около 1600 служители в Ямбол, като компанията продължава да търси инженери, специалисти по логистика и кадри по веригата на доставките.
Това е една от големите промени в икономическия профил на града. Ямбол вече не е само град на хранителната промишленост, текстила и традиционното машиностроене. Той е част от европейската автомобилна производствена верига.
Името „Язаки“ отдавна е повече от табела върху заводската порта. То е символ на онзи момент, когато глобалната индустрия започна да вижда Ямбол не като периферен град, а като място, от което може да произвежда за световния пазар.
Колко се печели днес
Заплатите показват и другата страна на промяната. По последните данни на НСИ за второто тримесечие на 2026 г. средната брутна месечна работна заплата в област Ямбол е 1077 евро през април, 1098 евро през май и 1062 евро през юни. Това означава приблизително 2110 лева средно за тримесечието.
Но Ямбол все още не е сред областите с най-високи доходи. В края на 2025 г. средната брутна заплата е 2020 лева, с 658 лева под средната за страната, което поставя областта на 18-о място по този показател. В частния сектор тогава средното възнаграждение е 1827 лева.
Това е важната двойна картина. Индустрията дърпа Ямбол напред, но доходите все още показват дистанцията между региона и най-богатите икономически центрове на България.
Именно затова историята на Ямбол не е приказка за внезапно забогатяване. Тя е история за бавно излизане от икономическата периферия.
Градът не живее само от Язаки
Най-голямата грешка би била Ямбол да бъде представен като „града на Язаки“. Японската компания е един от големите двигатели, но зад нея стои цяла производствена мрежа.
Официалният икономически профил на община Ямбол показва четири основни стълба – хранително-вкусова промишленост, лека промишленост, машиностроене и строителство. В града работят хиляди фирми, като преобладават микро- и малките предприятия, но именно около по-големите производства се оформят индустриалните вериги.
Сред големите имена е HES Plc – Hydraulic Elements and Systems – предприятие с традиции в производството на хидравлични елементи и системи. Хидравликата е един от секторите, които дават на Ямбол индустриална идентичност още преди появата на японския автомобилен гигант.
Друг важен производител е „Папас Олио“. Маслоекстракционният завод работи от 1996 г., а след пълното му обновяване през 2013 г. достига капацитет за преработка на 600 тона слънчогледово семе дневно. Към него има и рафинерия с капацитет 180 тона дневно.
Тук вече се вижда една от силните страни на Ямбол – градът има връзка между земеделската продукция от региона и промишленото производство.
От стоманата до мебелите
В Западната промишлена зона работят още „Калибровани стомани“, „Промишлена енергетика“, „Хидросистем“, „Синтер-М“ и други предприятия от металургията, машиностроенето и металообработването.
Ямбол има и силна хранително-вкусова индустрия. „Винпром Ямбол“, „Ефеб“, „Карил и Таня“, „Месокомбинат – Бай Течо“, „Унибел“, „Петтас България“, „Сатко“, „Слънчо 99“ и „Ямбол хляб“ са сред предприятията, които общината посочва като част от местния производствен профил.
Другата голяма традиция е текстилът. В града присъстват предприятия като „Миролио“, „Дебитекс“, „Йоватекс“, „Котонс индустри България“ и други производители на облекла и текстил.
А след това идва мебелната индустрия – с производители като „Виденов“, „Нов дом“, „Дискрет“ и „Доряна“.
Така постепенно се очертава не един завод, а цял индустриален пъзел.
Ямбол има индустриални зони, но търси новия си хоризонт
Ямбол разполага със Западна и Южна промишлена зона. Западната е една от най-важните производствени територии, а именно там се намира и „Язаки“.
В нея са концентрирани автомобилното производство, машиностроенето, металопреработването, производството на строителни и химически продукти и редица по-малки предприятия. В бизнес картата на зоната присъстват и производители като Baumit Yambol Cement products, Hydrosystem и Kalibrovani Stomani.
Това е важно, защото индустриалната база на Ямбол не е изолирана. Тя е съставена от различни по размер предприятия, които могат да бъдат доставчици, подизпълнители или работодатели за един и същи трудов пазар.
А край Ямбол започва нова България
Само на няколко километра от градските заводи започва територията на община Тунджа.
Тя е необичайна административна единица – около Ямбол са разпръснати 44 села, всяко със собствена история, земеделска база и икономически потенциал.
Ако Ямбол е фабриката, Тунджа е полето.
И това не е метафора, а реален икономически модел. Общината посочва селското стопанство като водещ сектор, следвано от животновъдството и преработващата промишленост, която използва местна земеделска продукция.
44 села, които не искат да бъдат само спални
В Болярско е производството на гиганта „Градус–1“. В Калчево има свиневъден репродуктор, мелница и предприятие за производство на олио и белен слънчоглед. Във Веселиново работи мандра „Български йогурт“, лицензирана за износ в Европейския съюз.
В Кукорево има производство на мебели и спортно оборудване, както и рафинерия за олио „Слънчо 99“. В Симеоново се произвеждат хляб и хлебни изделия.
В Маломир и Дряново са бази на „Кронос Агрохолдинг“. В Хаджидимитрово, Скалица, Меден кладенец и Ботево се развива винопроизводство. В Окоп работи гъшекланица, а в Кабиле е изграден голям логистичен център на Lidl.
А Тенево има особено място в тази карта.
Там работи австрийската „Палфингер Продукционстехник България“, която произвежда хидравлични цилиндри. Самата община определя инвестицията като първия чуждестранен инвеститор, възродил машиностроенето на нейна територия.
Така едно село не просто произвежда земеделска продукция. То произвежда индустриален компонент, който влиза в международна производствена верига.
Полето вече има нова роля
Именно тук е голямата промяна в Тунджа. Селата не се издържат само от рента и земеделие. Около земята се изграждат мелници, мандри, фабрики за олио, фуражни производства, винарни, месопреработка, птицевъдство, рибопроизводство и логистика.
Част от продукцията остава в региона, друга стига до националния пазар, а трета заминава директно за чужбина. Общината посочва сред изнасяните продукти гъши дроб и пух, вино, сирене, кашкавал и риба.
Това означава, че между нивата и супермаркета има местна добавена стойност.
Зърното може да стане брашно. Слънчогледът – олио. Млякото – сирене. Гроздето – вино. Птицевъдството – готов продукт за пазара. А в Тенево металът се превръща в хидравлични цилиндри.
Това е икономическа екосистема, а не просто сбор от земеделски производители.
Нови индустриални зони край селата
Още по-важен е следващият етап. Община Тунджа от години работи по идеята за индустриално-икономическа зона и дори е заложила концепция за общи икономически и индустриални зони с Ямбол и Сливен.
В общинския план са определени територии с потенциал за индустриално развитие, докато цялата територия на общината е разглеждана като зона с потенциал за земеделие.
Това може да се окаже решаващо за 44-те села.
Защото ако нови предприятия се появят не само в Ямбол, а и около селата, работата ще бъде по-близо до хората. Ще има по-голяма нужда от услуги, транспорт, логистика, търговия, ремонти, строителство и образование.
Индустрията започва да работи като котва.
И токът показва промяната
Само през 2025 г. в електропреносната мрежа на община Тунджа са реализирани проекти за 1,66 млн. евро в селата Дражево, Безмер, Бояджик, Кукорево и Калчево.
На пръв поглед това е инфраструктурна новина.
Всъщност е икономическа. Защото без надеждно електрозахранване няма модерно земеделие, няма преработка, няма хладилни бази, няма производствени предприятия и няма нови инвеститори.
Една селска икономика може да оцелее с трактор и хамбар. Но за да расте, й трябват ток, интернет, пътища, логистика и хора.
От Язаки до 44-те села
Историята на Ямбол днес вече не е история само за един японски завод.
„Язаки“ показа, че световна компания може да избере Ямбол и да създаде хиляди работни места. След него градът запази и разви традиционните си производства – храни, масла, текстил, мебели, метали, хидравлика, машиностроене.
А около него Тунджа има друг капитал – земята.
Там 44 села могат да бъдат не периферията на Ямбол, а неговият икономически тил.
Стандарт