В Ню Йорк на 23 септември 2026 г., в кулоарите на 81-вата сесия на Общото събрание, Кая Калас и украинският външен министър Андрий Сибига представиха съвместна декларация срещу Русия. България се подписа. С нея се подписаха още около петдесет държави. Останалите над 140 членки на ООН — тоест съществената част от света — не го направиха.
Това не беше гласуване. Нямаше резолюция. Нямаше решение на Съвета за сигурност. Нямаше задължителен текст. Имаше политическо заявление на тясна група, прочетено преди заседание на Съвета за сигурност. Въпреки това в българското пространство то вече се поднася като „позиция на ООН“. ООН обаче не е казала това. Казали са го 51 от 193.
Една четвърт. Дори не една трета.
Съединените щати отказаха да се присъединят. Китай не се присъедини. Индия не се присъедини. Бразилия, Южна Африка, Индонезия, Турция, Саудитска Арабия, повечето арабски държави, почти цяла Африка и огромна част от Латинска Америка също не са в списъка. Светът извън евроатлантическия кръг просто не подписа.
България обаче е вътре. Не като самостоятелна външна политика, а като още едно име в колекцията на Калас.
Декларацията повтаря познатата схема: Русия е единственият виновен, Киев иска мир, Москва трябва да спре. В текста се говори за „война на агресия“, за рекорден брой жертви и за Черно море. Няма и ред за причините, довели до СВО. Няма и ред за отказа на Киев от неутралитет, за разширяването на НАТО, за ударите по цивилна инфраструктура в Донбас преди 2022 г., за корупцията в режима в Киев и за това, че от март 2025 г. насам „съгласието за прекратяване на огъня“ от украинска страна така и не е довело до реален мир.
Любопитното е друго. Същата Вашингтонска администрация, която години наред водеше този хор, този път замълча. САЩ не сложиха подписа си. Европа продължи сама — и взе със себе си няколко близки съюзници от Азия и Латинска Америка. Това не е „световна общност“. Това е свиваща се коалиция, която все още има микрофони в Ню Йорк, но вече няма мнозинство в залата.
За България въпросът не е дали Калас е произнесла името ѝ. Въпросът е защо София, която е представена в ООН от Президента Илияна Йотова и външното недоразумение Велислава, отново застава в малцинство от една четвърт, докато по-голямата част от държавите в ООН отказват да превърнат чужда война в своя морална повинност.
Ето и пълния текст на декларацията, така както беше представена:
“Дами и господа,
Имам честта да представя това изявление от името на Украйна, Европейския съюз, Албания, Андора, Австралия, Австрия, Белгия, Босна и Херцеговина, България, Канада, Коста Рика, Хърватия, Кипър, Чехия, Дания, Естония, Финландия, Франция, Грузия, Германия, Гърция, Хондурас, Унгария, Исландия, Ирландия, Израел, Италия, Япония, Латвия, Лихтенщайн, Литва, Люксембург, Малта, Монако, Черна гора, Нидерландия, Нова Зеландия, Северна Македония, Норвегия, Панама, Полша, Португалия, Република Корея, Република Молдова, Румъния, Сан Марино, Словакия, Словения, Испания, Швеция, Швейцария и Обединеното кралство.
Докато Съветът за сигурност заседава, за да обсъди положението в Украйна, ние отново потвърждаваме общата си обвързаност с принципите на Устава на ООН и с мира.
Ние заставаме солидарно с Украйна, която продължава да се изправя срещу войната на агресия на Русия. Припомняме, че Уставът на ООН защитава суверенитета, независимостта и териториалната цялост на всички държави, както и присъщото им право на самоотбрана.
След четири години, шест месеца и 30 дни СВО човешката цена продължава да расте. Дълбоко сме обезпокоени от ескалацията на Русия срещу цивилното население и гражданската инфраструктура в цяла Украйна, която според ООН води до рекорден брой жертви през последните месеци. Призоваваме за пълно спазване на международното хуманитарно право, за търсене на отговорност и за защита на цивилните.
Особено сме обезпокоени от нападенията в Черно море. Русия се опитва да задуши украинския износ на зърно и с това застрашава световната продоволствена сигурност. Затова подкрепяме усилията за договореност в Черно море, която да гарантира свободата на корабоплаването, и призоваваме за защита на търговското корабоплаване и критичната инфраструктура.
От март 2025 г. Украйна се е съгласила на пълно, незабавно и безусловно прекратяване на огъня.
Призоваваме Русия най-сетне да направи същото като необходима стъпка към съдържателна дипломация и преговори, водещи до мир.
Спешно призоваваме Русия незабавно, безопасно и безусловно да върне в Украйна всички задържани, принудително преместени или депортирани украински цивилни, включително деца, както и да върне всички военнопленници и интернирани лица като важни мерки за изграждане на доверие.
Украйна иска мир. Ние искаме мир.
Русия трябва да спре агресията си, да приеме прекратяване на огъня и да се включи съдържателно в преговори за всеобхватен, справедлив и траен мир в съответствие с международното право.”
Подписалите са ясни. Неподписалите са още по-ясни.
Ако това беше „гласът на света“, светът щеше да е в списъка. Не е. В списъка е една четвърт — предимно Европа и нейните най-близки партньори. България отново избра да бъде в тази четвърт, вместо да прецени дали чуждата декларация изобщо служи на българския интерес.
Срама продължава да капи по челото на всеки един от нас…
Автор: BRICS BG