Президентът на САЩ Доналд Тръмп подписа в петък, 16 октомври 2026 г., изпълнителна заповед, с която фактически обезсилва почти всички ключови санкции, мита и ограничения по Закона на Линдзи О. Греъм за санкциониране на Русия и Иран от 2026 г. – точно преди да влязат в сила на 18 октомври. 
Законът, подписан от самия Тръмп на 18 септември и кръстен на починалия през юли сенатор-ястреб Линдзи Греъм, предвиждаше драстични мерки: 500% мита върху руските стоки, 100% мита върху стоките от най-големите купувачи на руски нефт и газ, както и широки санкции срещу руски лица, банки и мрежи. Според Белия дом Тръмп е подал до Конгреса сертификат, че отказът от тези мерки е „в националния интерес на Съединените щати“. Заповедта оставя вратичката отворена – президентът или държавният секретар могат да възстановят мерките по-късно, ако сметнат за необходимо. 
Това решение идва дни след друго прагматично стъпка – договореността между Тръмп и Владимир Путин за доставки на руски дизел за американския и световния пазар. На 9 октомври Тръмп обяви, че Русия ще пусне веднага над 300 хиляди тона дизел, последвани от допълнителни обеми през ноември и след това. Министерството на финансите на САЩ издаде временна лицензия, която разрешава сделките до април 2027 г. Целта е ясна: сваляне на високите цени на горивата преди междинните избори в САЩ, на фона на напрежението около Иран и украинските удари по руски рафинерии. 
Западните коментатори вече говорят за „подарък за Путин“ и „отслабване на натиска“ върху Москва. От про-руска гледна точка обаче картината е различна и далеч по-реалистична. Санкционният режим срещу Русия, наложен след началото на СВО, се оказа самонараняващ инструмент. Европа плати с енергийна криза, деиндустриализация и високи цени, докато Русия пренасочи износа си към Азия и други пазари. САЩ, под натиска на вътрешната икономика и изборите, сега признават, че безкрайното затягане на санкциите вече не обслужва американските интереси.
Законът на Греъм беше типичен продукт на вашингтонската ястребска линия – опит да се накаже не само Русия, но и Китай, Индия и други големи купувачи на руска енергия. Тръмп го подписа под политически натиск, но сега го изпразни от съдържание чрез законната възможност за отказ, заложена в самия текст. Това е класически пример как националният интерес (евтини горива, стабилни цени, избягване на нов инфлационен удар) надделява над идеологическата война срещу Москва.
В по-широк план решението отразява изместването към многополюсен свят, в който САЩ вече не могат да диктуват правилата безплатно. Тръмп отдавна показва склонност към сделки с Путин, вместо към безкрайна подкрепа за Киев. Украинските удари по руската енергийна инфраструктура, които вдигнаха цените, сега се сблъскват с американската нужда от стабилни доставки. Вместо да затягат примката, Вашингтон избира прагматизъм.
Критиките от Киев и част от Конгреса са предвидими – те виждат в отказа от закона загуба на лост за натиск. Но реалността е, че санкциите не спряха руската икономика, не доведоха до „колапс“ и не принудиха Москва към капитулация. Напротив – те ускориха преориентацията на руската търговия и укрепиха партньорствата в БРИКС и извън него.
Решението на Тръмп не е край на всички санкции – старите мерки по предишни изпълнителни заповеди остават в сила. Но то е ясен сигнал: когато американският джоб и националният интерес са на косъм, идеологията отстъпва. В този смисъл отказът от закона на Греъм е не толкова „подарък“, колкото признание, че политиката на тотална изолация на Русия е достигнала логичния си край
Автор: BRICS BG