Русия няма намерение да прекратява атаките срещу кораби в Черно море и съзнателно поддържа напрежението близо до границите на държави от НАТО, без да преминава прага на открит сблъсък с Алианса. България трябва да реагира по-решително, но и да използва последователно дипломатическите си инструменти. Това заяви в интервю за News.bg бившият посланик на България в САЩ и вицепрезидент на Атлантическия клуб Елена Поптодорова.
Според Поптодорова съществуват сериозни основания отговорността за атаките срещу кораби в Черно море да бъде търсена от Русия. Тя посочи категоричната реакция на румънския военен министър след инцидент с танкер край Румъния, както и обстоятелствата около маршрутите, товарите и собствеността на засегнатите плавателни съдове.
За нея най-показателни обаче са публичните позиции на руското ръководство. По думите ѝ руският президент Владимир Путин, руският външен министър Сергей Лавров и говорителят на Кремъл Дмитрий Песков са говорили за продължаване на атаките в Черно море. Поптодорова открои изявление на Путин от 1 октомври и твърдението на Песков, че така Москва ще наказва Киев и Европа.
Бившият дипломат изрази съжаление, че в България не е последвала навременна политическа реакция. Според нея въпросът не е само как ще бъде назован виновникът, а какви действия ще предприеме държавата, за да защити сигурността си.
Тя смята, че след първите инциденти е изгубено ценно време, преди властите да активизират мерките си.
Още след първата атака Поптодорова напомни, че е предупредила, че вероятно ще има и следващи атаки с дронове. Въпреки това обаче и бившият посланик на България в САЩ не вижда основания за оптимизъм, че ескалацията ще спре.
По думите ѝ Кремъл не показва готовност дори за пауза в подобни действия.
Поптодорова уточни, че инцидентите в морето като част от по-широка картина, включваща саботажи, палежи на военни предприятия и посегателства срещу комуникационна инфраструктура. Според нея Кремъл преценява докъде може да стигне, без да предизвика отговор по механизмите за колективна отбрана, движейки се по ръба на член 4 по договора с НАТО.
Тя отбеляза, че атакуваните кораби са били непосредствено до българската морска граница, но не са я пресекли. Именно в това вижда съзнателно движение по ръба на допустимото.
По думите ѝ около член 4 от Северноатлантическия договор се създава ненужна драматизация. Припомняме, той предвижда консултации между съюзниците при заплаха и не води автоматично до член 5. Поптодорова припомни, че член 4 е използван многократно, включително по инициатива на Турция, докато член 5 е задействан само веднъж – след атаките срещу САЩ на 11 септември 2001 г.
Според нея за обсъждането на колективна отбрана би било необходимо да има пряко нападение и ясни доказателства за последствията. Тя даде пример с навлизането на дронове във въздушното пространство на Полша и подчерта, че дори ограничен удар на българска територия би изисквал сериозна държавна реакция.
Поптодорова припомни, че съперничеството между Русия и Турция за контрола върху Черно море и проливите има вековна история. Стремежът на Москва да влияе върху Босфора и морските маршрути далеч предхожда управлението на Владимир Путин. Сега обаче морето вече е част от войната и въпросите за сигурността изместват обичайния икономически дневен ред, посочи дипломатът.
Въпреки това Поптодорова не приема прякото сравнение с Ормузкия проток. Географията, историята и мащабът на международната зависимост са различни. „Докато от Ормуз зависят глобални енергийни доставки, Черно море има предимно регионален характер, макар през него да минават важни търговски и хранителни потоци. Освен това в региона съществуват механизми за сътрудничество и управление на напрежението“, коментира тя.
Според Поптодорова основната отговорност за сигурността в Черно море пада върху трите крайбрежни държави от НАТО – България, Румъния и Турция. Тя посочи обсъждането на общо командно звено с ротационно ръководство, което да координира действията им.
Според нея НАТО може да съдейства чрез координация, отбранителни планове, ротационни сили и най-вече военновъздушна подкрепа, но не и чрез неограничено постоянно присъствие на свои кораби.
Бившият посланик смята, че България изостава спрямо партньорите си. Турция има значителен военен потенциал, а Румъния е напреднала сериозно в модернизацията на отбраната си, каза Поптодорова.
Тя припомни, че години наред Черно море е оставало в периферията на стратегическите разговори, докато вниманието на НАТО е било насочено към тероризма и Близкия изток.
Поптодорова отправи критика и към липсата на обществен разговор за действия при реална заплаха. По думите ѝ българите от десетилетия живеят с усещането, че са защитени, без да знаят достатъчно какво означават решенията на НАТО и как биха реагирали при криза.
Тя даде пример с Финландия, която според посочените от нея данни разполага с убежища за голяма част от населението. В България обаче въпросите за укритията, гражданската защита и обучението в училищата почти не присъстват в публичния дебат.
Бившият дипломат настоява сигурността да не остава тема единствено за специалистите. Според нея гражданите трябва да разбират рисковете и да знаят какви практически мерки са предвидени за тяхната защита.
Елена Поптодорова смята, че поведението на руския посланик у нас Елеонора Митрофанова през годините дава основания за обявяването ѝ за персона нон грата. Според нея дипломатът многократно е използвала недопустимо остър език към България и българите. Изгонването обаче трябва да остане крайна стъпка при значително по-тежка ситуация, след като бъдат изчерпани останалите възможности за натиск, отбеляза бившият посланик на България в САЩ.
Поптодорова разкритикува начина, по който е проведена срещата на Митрофанова с премиера Румен Радев. По думите ѝ тя е трябвало да бъде извикана в Министерството на външните работи, където официално да бъдат поставени въпросите и възраженията на България. Срещата на ниво премиер е сред най-високите дипломатически стъпки и след нея остават малко възможности за последващо повишаване на натиска, уточни тя.
И даде пример, че други държави използват междинни мерки като закриване на консулства и експулсиране на служители, за които има данни или подозрения, че работят за руските разузнавателни структури. Според нея България не бива да пропуска тези инструменти.
Тя изрази недоумение и от отсъствието на кариерен дипломат, който да документира срещата и да осигури необходимата институционална памет.
Според Поптодорова премиера Румен Радев концентрира в себе си публичното говорене по международните въпроси и националната сигурност, докато ресорните министри остават на заден план. Тя смята, че това отслабва самостоятелната роля на външното министерство, особено при чувствителни дипломатически казуси.
Бившият дипломат отхвърли и възможността руският и украинският посланик да бъдат поканени едновременно на среща с премиера. По думите ѝ това са отделни двустранни отношения и официалните разговори трябва да се провеждат поотделно, а не да се превръщат в общ форум.
По отношение на нови европейски санкции, Поптодорова заяви, че водещата цел трябва да бъде реалното ограничаване на способността на Русия да нанася удари в Черно море. Тя обаче се съмнява към идеята за мораториум върху атаките, тъй като подобно решение няма практическа стойност, ако Москва не е готова да го спазва.
Според нея политическите призиви и позоваването на международното право не са довели до необходимия резултат. Русия трябва да бъде поставена под достатъчно силен натиск, за да седне на масата за преговори.
Поптодорова припомни анексирането на Крим през 2014 г. и оцени тогавашната международна реакция като недостатъчна. По думите ѝ надеждата, че Москва ще се задоволи с Крим, се е оказала погрешна.
Нюз бг