Може ли председателят на държавен регулатор да бъде свързван с ръководството на политическа партия и кой носи отговорност, ако законовата забрана е нарушена? Въпросите около назначаването на Мая Манолова начело на Комисията за защита на потребителите поставят неудобна тема: има ли в България правила, които трябва да се спазват безусловно, или всичко зависи от момента, документите и удобното тълкуване?
Понякога най-сериозните въпроси за върховенството на закона не започват със съдебна присъда, а с един на пръв поглед формален детайл. И точно такъв детайл излиза на преден план около назначаването на Мая Манолова за председател на Комисията за защита на потребителите (КЗП).
Според публикация на Клуб Z Манолова е подала оставка от ръководството на политическата си партия на 11 септември, а на 17 септември е назначена начело на КЗП. Същевременно промяната в партийната регистрация предстои да бъде разгледана от Софийския градски съд на по-късна дата.
Така възниква въпросът, който трудно може да бъде заметен под килима: имало ли е период, през който Манолова е заемала несъвместими длъжности според закона?
Законът е категоричен. А прилагането му?
Член 165, ал. 5, т. 5 от Закона за защита на потребителите предвижда председателят и членовете на КЗП да не могат да заемат ръководна длъжност в политическа партия или организация. Съгласно ал. 8, т. 2 установяването на несъвместимост е основание за предсрочно прекратяване на правомощията.
Това не е случайно ограничение, нито административна подробност, измислена за попълване на законодателния текст. Идеята е ясна: държавният регулатор трябва да бъде независим от партийните централи и да не допуска съмнения, че решенията му се влияят от политическа принадлежност или интереси.
Когато става дума за орган, който упражнява контрол върху търговци, налага санкции и предприема административни мерки, независимостта не е пожелателно качество. Тя е основа на общественото доверие.
И тук идва неудобният въпрос: ако законът забранява съвместяването на подобни функции, достатъчно ли е да бъде подадена оставка, или трябва да е налице и правно релевантно прекратяване на съответните правомощия? И кой е компетентен да установи точния момент, в който несъвместимостта е отпаднала?
Оставката подадена, промяната невписана — кой носи отговорност?
Според цитираната публикация Манолова е подала оставка преди назначаването си в КЗП, но промяната в партийната регистрация не е била вписана към момента на назначението. Същевременно според изложената информация партийният устав предвижда прекратяване на правомощията на председателя при оставка, без изрично да уточнява от кой момент настъпва този ефект.
Именно тук се намира същината на казуса.
От една страна, оставката може да има действие съгласно вътрешните правила на партията от момента, определен от приложимите разпоредби. От друга, вписването в регистъра има собствено правно значение, което не може да бъде пренебрегнато без анализ на приложимите правила.
Следователно не е достатъчно просто да се посочи датата на оставката или датата на съдебното производство. Необходимо е да се установи кога действително са прекратени правомощията на партийния председател и какво е правното значение на регистрацията в конкретния случай.
Но ако проверката установи, че към датата на назначаването си в КЗП Манолова все още е заемала ръководна партийна длъжност, въпросът вече няма да бъде формален. Той ще бъде за спазването на законова забрана и за последиците от евентуално установена несъвместимост.
Законът не би трябвало да се превръща в игра на дати, документи и процедурни нюанси, при която накрая никой не отговаря за нищо.
А какво става с решенията на КЗП?
Това е въпросът с най-голяма практическа тежест.
КЗП не е символична институция. Нейните действия могат да засегнат търговци, потребители и икономически интереси. Административните актове, санкциите и принудителните мерки имат реални последици.
Затова, ако бъде установена несъвместимост за определен период, възниква следващ въпрос: как това се отразява върху действията и актовете, издадени през същия период?
Не би било юридически коректно автоматично да се обявяват всички актове за невалидни само въз основа на съмнение за несъвместимост. Техният правен статус зависи от приложимите разпоредби, характера на евентуалното нарушение и преценката на компетентните органи и съдилища.
Но също толкова неприемливо би било този въпрос изобщо да не бъде поставен.
Ако има съмнение за нарушение на изискванията към ръководителя на регулаторен орган, обществото има право да получи ясен отговор. Не общи уверения. Не политически обяснения. Не мълчание. А проверка на фактите, правна аргументация и институционална позиция.
Защото в противен случай остава рискът гражданите и бизнесът да бъдат поставени в абсурдна ситуация: държавата изисква от тях стриктно спазване на правилата, докато самата тя не дава убедителен отговор дали собствените ѝ назначения отговарят на закона.
Политическа биография или независим регулатор?
Има и по-широк проблем, който не се изчерпва с датите в регистрите.
Може ли човек с дългогодишна политическа кариера да ръководи независим контролен орган? Самата политическа биография не доказва пристрастност, нито автоматично прави един човек неподходящ за подобна длъжност. Но законодателят е предвидил конкретно ограничение именно за да защити институционалната независимост.
Това означава, че въпросът не е дали Мая Манолова има право на политическо минало. Разбира се, че има. Въпросът е дали при назначаването и изпълнението на функциите ѝ са спазени всички законови изисквания за несъвместимост.
Това не е лична атака. Това е въпрос за правилата, които важат за всеки, заемащ подобна държавна длъжност.
Кой ще провери и кой ще отговори?
Казусът изисква ясни отговори от компетентните институции. Необходимо е да се изясни кога оставката е породила правно действие, какъв е бил статутът на Манолова към датата на назначаването ѝ и дали са налице основания за прилагане на разпоредбите относно несъвместимостта.
Ако такава не е съществувала, това следва да бъде обяснено с конкретни правни аргументи. Ако бъде установена, законовите последици трябва да бъдат приложени по установения ред.
Най-лошият възможен сценарий е този въпрос да остане без отговор, защото става дума за политически разпознаваема фигура. Подобен подход би подхранил подозрението, че законът е строг към обикновения гражданин, но подлежи на по-гъвкаво тълкуване, когато на масата стои висок държавен пост.
Върховенството на закона не се доказва с декларации, а с еднаквото му прилагане — включително към хората, които управляват институциите.
Казусът с Мая Манолова поставя именно този тест. Необходимо е не предварително осъждане, а проверка, която не оставя място за съмнения. Защото, ако законът действително е бил нарушен, въпросът не е кой е подал оставка и кога ще бъде вписана промяната. Въпросът е защо изобщо се е стигнало до назначение при наличие на несъвместимост и кой ще понесе предвидените от закона последици.
А ако нарушение няма, институциите дължат на обществото достатъчно ясни основания, за да разсеят съмненията.
В една правова държава нито политическата биография, нито заеманата длъжност, нито административната процедура могат да бъдат заместител на отговора пред закона.
Източник на първоначалната информация: Клуб Z — https://clubz.bg/180358