На 22-ри октомври 2026-та година Соня Колтуклиева беше повалена на тротоара пред централата на „Прогресивна България“ в София след намеса на служител на Националната служба за охрана. Журналистката беше отворила вратата на служебния автомобил на председателя на Народното събрание Михаела Доцова, опитвайки се да получи коментар. Последва рязко изблъскване, падане и посещение в болница. ПИК съобщи за мозъчно сътресение, счупена ключица и извадено рамо, докато от ВМА потвърдиха прегледите и освобождаването ѝ за домашно лечение, без да оповестяват подробности.
Все пак, искрено се надяваме първоначалната инфомация за наравяванията ѝ да не се окаже съвсем точна и бързо да се възстанови, пише Ангел Зафиров в Евроком. И продължава:
Случилото се предизвика забележително политическо единодушие. Бойко Борисов, Делян Пеевски, Асен Василев, Ивайло Мирчев, Атанас Атанасов и Костадин Костадинов осъдиха действията на охранителя. Президентът Илияна Йотова също поиска изясняване на случая. От Асоциацията на европейските журналисти настояха за разследване и отговорност, въпреки отдавнашните си разногласия с журналистическите практики на ПИК.
Само че политическото единодушие има и друга, далеч по-любопитна страна. Някои от най-ревностните защитници на Колтуклиева са сред хората, които тя публично е наричала „полумъже“, на които е приписвала интимни проблеми или е поставяла под съмнение интелекта. Вчерашните ѝ мишени днес намериха възвишени думи за свободата на словото и човешкото достойнство. А покрай тях – и подходящ повод да поискат оставките на политическите си противници.
Разбира се, възможно е всички тези внезапно съвпаднали морални позиции да са напълно искрени. Но когато Асен Василев използва случая, за да напомни за изборите в неделя, а Костадин Костадинов поиска президентът Илияна Йотова не само да подаде оставка, но и да се оттегли от президентската надпревара, съмнението за предизборна употреба на инцидента едва ли е плод на прекалено въображение.
Това не прави случилото се с Колтуклиева по-малко сериозно. Физическата сила не може да бъде средство за отговор на неудобни журналистически въпроси, а законността на действията на охранителя трябва да бъде установена от компетентните органи. Но бурята от политически декларации не бива да превръща пострадалата журналистка в недосегаема за критика фигура.
Още повече че Соня Колтуклиева далеч не е пестила критиките си към останалите. Напротив – при нея политическият противник рядко е просто неправ. Обикновено е и прост, и жалък, и смешен, а при по-голямо творческо вдъхновение получава и подробна характеристика на интимния живот, външния си вид или умствените си способности.
На журналистката трудно може да се отрече словесното въображение. Тя умее да подрежда епитетите така, че обикновената неприязън да заприлича на литературно произведение. Понякога самият повод за публикацията изглежда само досадна формалност, необходима, за да бъде изстрелян поредният словесен фойерверк.
А старите публикации имат неприятния навик да се появяват точно когато всички започнат да говорят за морал.
1. За Радостин Василев: „Епилиран женомразец със съмнителен сексуален статус“
На 26-ти май 2023-та година Колтуклиева публикува обширна словесна разправия с Радостин Василев. Тогава тя предсказа, че той никога повече няма да стане министър или депутат, след което изреди определения, които биха изчервили и хамалите на „Македония“.
Сред тях особено ярко блести „епилиран женомразец със съмнителен сексуален статус“.
Епилацията като политически аргумент е сравнително нов принос към българската журналистика. Още по-забележително е, че предполагаемата сексуалност се оказва част от обвинителния акт.
Колтуклиева несъмнено има право да задава въпроси за работата на един политик. Но когато разследването стигне до окосмяването на тялото му, значи някой сериозно се е объркал.
2. За Лена Бориславова: „Кариера в политиката се прави с куролация в почасова квартира“
Едно от най-отвратителните попълнения в политическия речник на Колтуклиева е думата „куролация“.
На 17-ти декември 2024-та година журналистката посвещава на Лена Бориславова текст, който съчетава политически обвинения със сексуални внушения. Накрая дори извежда поука за младите жени – как не бивало да правят кариера.
Това е забележителен публицистичен похват. Първо отправяш интимно внушение, после го превръщаш в обяснение за професионалната биография на жената, а накрая поднасяш всичко като нравствен урок към бъдещите поколения.
И понеже става дума за морал, читателят очевидно трябва да приеме, че авторката се е издигнала достатъчно високо над пошлостта, за да има привилегията да я описва с толкова подробности.
3. За жени в политиката: „Куролация в действие! Две метреси подпират „Българския възход““
Оказва се, че „куролацията“ не е еднократен творчески проблясък. Още на 7-ми май 2022-ра година Колтуклиева използва понятието в заглавие, посветено на жени около политическия проект на Стефан Янев.
„Две метреси“ с „крехки рамене и мощни амбиции“ е композиция, в която авторката демонстрира завидно чувство за ритъм. Почти поетично, ако не беше толкова настойчивото желание женската политическа активност да бъде обяснявана през интимните отношения.
Тук вече се очертава и една трайна особеност на стила. Когато става дума за мъж, понякога е достатъчно да бъде наречен глупак. Когато става дума за жена обаче, въображението получава далеч по-богат терен за изява.
И всичко това, разбира се, в името на високите стандарти на публичния живот.
4. За Андреа Банда Банда: „Плоски като тапети“ и „кифли без пълнеж“
На 9-ти февруари 2024-та година Колтуклиева се включва в критиките към новото вечерно предаване на БНТ с Андреа Банда Банда.
Не ѝ харесва водещата, не ѝ харесва гостът, не ѝ харесва и цялото телевизионно начинание. Нищо не ѝ харесва. Това само по себе си е напълно разбираемо – телевизионната критика не е длъжна да бъде ласкателна.
Но Колтуклиева намира за необходимо да припомни как „по наше време“ жените с определена фигура не носели дълбоки деколтета, а „кифли без пълнеж“ не били допускани в студиата.
Ето че кадровата политика в телевизията получава нов критерий – съотношението между интелектуално съдържание и дълбочина на деколтето.
Когато една жена критикува друга през особеностите на тялото ѝ, това вече не е просто въпрос на телевизионен вкус. Но пък метафората с кифлата е достатъчно апетитна, за да отвлече вниманието от същината.
5. За младите протестиращи: „Всеки безполов лигльо и празноглава пикла от метежа…“
През декември 2025-та година Колтуклиева насочва перото си към млади хора, участвали в антиправителствени протести.
На 14-ти декември използва определението „безполов лигльо и празноглава пикла“ за участници, които се появяват по телевизията. Десет дни по-рано друга нейна публикация вече е обявила част от протестиращите за „утайката“ на младото поколение.
Особено забележителна е лекотата, с която личните характеристики заместват политическите аргументи. Вместо да оспорва казаното от младите хора, журналистката ги описва така, сякаш провежда конкурс за най-унищожителен епитет.
А всъщност тези млади хора са избрали да не бъдат безразлични. Излезли са на улицата, защото имат мнение за бъдещето на страната, в която ще живеят. Може да грешат, може да са наивни, но поне не са се примирили. И едва ли има по-лесно занимание от това да заклеймиш младостта от висотата на собственото си житейско превъзходство.
Получава се забележителен парадокс: когато младите мълчат, ги обвиняваме в апатия. Когато проговорят, се оказват „утайка“. А после се чудим защо толкова много от тях търсят бъдещето си далеч от България.
6. За Мира Иванова и телевизионните водещи: „Да вземат имодиум“
Колтуклиева притежава рядката дарба да превръща дори медицински препарат в средство за медийна критика.
На 11-ти декември 2024-та година тя недоволства от въпросите на Мира Иванова и Виктор Николаев по NOVA, свързани с ареста на Бойко Борисов.
Според нея водещите трябва да ограничат изявите си, защото словесната им продукция наподобявала стомашно разстройство, за което журналистката препоръчва имодиум.
Това е истинско стилистично постижение – от наказателното право, през политическите пристрастия, направо до гастроентерологията. И всичко в рамките на една телевизионна рецензия.
А когато човек прочете написаното, неизбежно се появява един деликатен въпрос: дали авторката препоръчва лекарството само на колегите си, или допуска, че и собствената ѝ словесна продукция понякога се нуждае от регулация?
7. За Стоян Тричков: „Ако кажа, че е прост – ще му направя комплимент“
На 17-ти октомври 2026-та година Колтуклиева отправи словесни портрети на говорители на „Прогресивна България“.
В един видя харизма на табуретка, а в друг – чиновническа скука, но при Стоян Тричков талантът ѝ достига нови висоти. След оценката за интелекта му тя го сравни с гладно куче, което господарят насъсква срещу враговете си.
Това е публицистика с безспорен литературен размах. Политикът първо остава без интелект, после без човешки образ, а накрая получава и господар, който да го командва.
Три удара с едно перо.
Единственото, което донякъде липсва от тази виртуозна словесна екзекуция, е място за сериозно обсъждане на работата на самия депутат. Но при толкова пищен език кой би се занимавал с досадни подробности?
8. За проверката на фактите: „Шпиони на ненаялите се грантояди“
На 19-ти февруари 2025-та година Колтуклиева атакува инициативата на Factcheck.bg, в която граждани могат да подават сигнали за потенциално невярна информация срещу ваучери за пазаруване от Lidl.
За журналистката това е повод да заговори за доносници, шпиони и ненаситни грантаджии. Под ударите ѝ попадат организацията, търговската верига и нейни представители.
Достатъчно показателно е, че инструментът за проверка на информацията е описан с терминология, сякаш става дума за тайна разузнавателна операция.
Разбира се, всяка инициатива за проверка на факти заслужава критичен поглед. Но има нещо особено красиво в това да воюваш срещу предполагаемите манипулации, като наричаш проверяващите ги „шпиони“.
9. За медиите около Делян Пеевски: „Тъпи словоблудци и нискочели драскачи“
На 11-ти септември 2019-та година Колтуклиева публикува текст, в който обвинява Делян Пеевски и медийното му обкръжение в организиране на компроматни кампании.
Тогава тя изрично посочва и ПИК сред медиите, които според нея изпълняват поръчки на Пеевски.
Определенията ѝ в тази публикация са достойни за специалното издание на „Антология на политическата псувня“. Освен „словоблудци“ и „драскачи“, журналистката използва сравнения с примати и хора с бухалки, но любопитното се случва няколко години по-късно. Днес Колтуклиева редовно публикува именно в ПИК. Същата медия, която през 2019-та година беше поставила в списъка на изпълнителите на чужди поръчки.
Възможно е обстоятелствата да са се променили. Възможно е и оценките ѝ да са претърпели развитие. Всичко е възможно.
10. За Сашо Кадиев: „Да съм на мястото на Катето Евро, ще ти отвъртя два шамара“
На 14-ти юли 2026-та година Соня Колтуклиева се възмущава от поведението на Сашо Кадиев, който се снима, докато шофира автомобил с детето си.
Поводът действително заслужава критика. Разсейването зад волана е опасно и известността не дава право на никого да пренебрегва безопасността. Но Колтуклиева не спира дотук. След като нарича Кадиев фукльо и лигльо, тя обяснява, че на мястото на майка му би му ударила два шамара.
Така урокът по отговорно поведение придобива оригинален възпитателен завършек. От една страна, призив за опазване на живота и здравето. От друга – образно раздаване на шамари.
Може би неслучайно словесният шамар се е превърнал в предпочитаната възпитателна мярка на журналистката. Прилага се лесно, не изисква доказателства, а в заглавията стои великолепно.
Обидените вчера са защитниците ѝ днес
Четири от най-интересните примери са свързани не толкова със самите обиди, колкото с последвалите реакции на техните адресати. В тях политическата публицистика на Колтуклиева се среща с предизборната реторика на хората, които доскоро е нападала.
11. За Ивайло Мирчев: „От емоционални травми заради деспотичен баща или от еректилна дисфункция“
На 10-ти януари 2026-та година Колтуклиева публикува в ПИК текст за Ивайло Мирчев, в който се опитва да обясни поведението му чрез цяла медицинска и семейна анамнеза. Гладуване, лекарства за отслабване, деспотичен баща, интимни затруднения – всичко е подредено в една внушителна поредица от предположения.
Политическият анализ напуска пленарната зала и се отправя към лекарския кабинет, откъдето без особено затруднение намира път към спалнята.
На 22-ри октомври обаче точно този Ивайло Мирчев се нареди сред най-гласовитите защитници на Колтуклиева. „НСО, така не се прави!“, възмути се той, настоявайки президентът Илияна Йотова да потърси отговорност.
Колко интересно! На 16-ти май 2024-та година автомобил на същата НСО, в който пътуваше политическият му съмишленик Кирил Петков, участва в катастрофа край Аксаково. Тогава загина човек, а съпругата му пострада тежко. Впоследствие водачът на НСО беше оправдан от съда. Но от Мирчев не се чу подобна гръмогласна публична атака срещу службата.
Сега, когато охранителят е свързан с политическите му противници, Мирчев изведнъж откри най-строгите думи в речника си. Очевидно политическото възмущение също има избирателна сила на звука. А копчето за усилване изглежда се намира някъде между президентството и партийната централа.
12. За Асен Василев и Ивайло Мирчев: „Неуравновесени полумъже в нервна криза“
На 4-ти декември 2025-та година Колтуклиева описва Асен Василев и Ивайло Мирчев като „неуравновесени полумъже в нервна криза“, а партиите им – като гангстерски банди.
В този кратък, но съдържателен портрет мъжествеността на политиците е намалена наполовина, уравновесеността им е изчезнала напълно, а политическите им организации са преквалифицирани в престъпни групировки.
След инцидента с НСО същият Асен Василев разпространи видеото с падането на журналистката, придружено с възмутителния коментар „Пълно самозабравяне!“.
Дотук – похвална принципност. Но Василев не се задоволи с осъждането на случилото се. Веднага добави, че в неделя избирателите имат възможност да покажат на управляващите, че държавата не е тяхна.
Така между падането на една журналистка на тротоара и предстоящото гласуване беше прокаран забележително кратък политически маршрут. Разбира се, напълно възможно е Василев искрено да е възмутен. Но също толкова очевидно е, че не пропусна да превърне възмущението си в предизборно послание.
Има нещо почти театрално в тази размяна на роли. Колтуклиева обясняваше на обществото какви „полумъже“ представляват лидерите на ПП–ДБ, а сега един от тях защитава правото ѝ да не бъде наранявана. При това с такава политическа сръчност, че от защитата на журналистиката до призива за гласуване се стига в рамките на едно изречение.
13. За Илияна Йотова: „Как не те е срам, Илияна!“
На 18-ти февруари 2026-та година Колтуклиева разказва за сблъсък с охрана в президентството. По нейните думи служител я изблъскал в гръб, а представител на пресцентъра ѝ се разкрещял. Журналистката обвини Илияна Йотова, че се е опозорила, а впоследствие и че е излъгала. „Как не те е срам, Илияна!“ – възкликна тя в публикацията си.
Осем месеца по-късно президентът Йотова реагира остро на случилото се пред централата на „Прогресивна България“. В официалната си позиция тя осъди действията на служителя на НСО като недопустими и прекомерни, поиска пълно изясняване на обстоятелствата и поемане на отговорност.
И тук старите думи на Колтуклиева се оказаха в необичайна компания. Жената, към която журналистката отправяше персонални обвинения, застана публично в нейна защита. При това в момент, когато Костадин Костадинов използва същия инцидент, за да поиска оставката на Йотова и оттеглянето ѝ от президентската надпревара.
Възмущението на президента може да бъде напълно искрено. То е и очакваната реакция на държавен глава. Но в последните дни преди изборите всяка декларация вече има и предизборен живот, независимо от намеренията на своя автор.
Колтуклиева, която неведнъж е поставяла политическите си опоненти пред безпощаден нравствен съд, изведнъж се оказа в центъра на публичен спор, в който всички съперници се надпреварват да покажат кой по-категорично защитава достойнството ѝ.
14. За Асоциацията на европейските журналисти: „Излезте най-сетне от тази секта на правоверните демократи“
Още през 2019-та година Колтуклиева влиза в ожесточен спор с Асоциацията на европейските журналисти. Следват обвинения в избирателност, елитарност и морално лицемерие, гарнирани с определения за „секта“, „елитарен пашкул“ и претенции за интелектуално превъзходство. За по-непринудено звучене организацията получава и артистичното название „АЕЖ и тути-фрути“.
Асоциацията, която критиците ѝ отдавна разпознават като част от определен либерален медиен и политически кръг, трудно може да бъде заподозряна в особени симпатии към Колтуклиева. Двете страни населяват толкова противоположни краища на българския медиен пейзаж, че срещата им обикновено произвежда по-скоро искри, отколкото професионална солидарност.
И ето че след инцидента с НСО същата тази АЕЖ побърза да защити журналистката, настоявайки за разследване и наказания. Дори припомни колко пъти е критикувала журналистическите практики на ПИК, сякаш за всеки случай трябваше да увери собствената си публика, че внезапната загриженост не означава промяна на убежденията.
Иронията е точна. Вчерашната „секта на правоверните демократи“ днес брани правата на жената, която я обсипваше с обиди. АЕЖ, разбира се, има право на тази позиция. Но когато организация, възприемана като близка до единия политически лагер, изведнъж демонстрира принципна загриженост за представител на противоположния, трудно е човек да не се запита дали наблюдава рядък триумф на професионалната солидарност, или поредното упражнение по публична безпристрастност.
От „полумъжете“ до всеобщата защита на журналистиката
Към внушителния списък от защитници се присъедини и Костадин Костадинов. Лидерът на „Възраждане“ дори призна, че многократно е бил обект на неприятни за него думи и коментари от Колтуклиева. Въпреки това настоя, че подобно отношение от страна на НСО е недопустимо. Само че веднага след нравствения урок поиска оставката на Илияна Йотова и излизането ѝ от президентската надпревара.
Асен Василев пък откри във видеото от инцидента аргумент за изборите в неделя. Ивайло Мирчев, когото Колтуклиева беше подлагала на своеобразни медицински и сексуални „анализи“, също се нареди сред защитниците ѝ. Политически противници, които в други дни трудно биха се съгласили дори за часа, сега зазвучаха почти като единен хор.
Разбира се, осъждането на грубата физическа намеса е напълно основателно. Но трудно може да убегне от внимание и готовността, с която една неприятна случка беше превърната в удобна сцена за предизборни изявления.
Дали всички внезапно са открили общи нравствени принципи, или просто са разпознали изключително подходящ политически повод, не можем да знаем. Публичните им изказвания обаче позволяват да се види колко бързо съчувствието може да премине в предизборна атака.
Колтуклиева има право да задава неудобни въпроси, включително на хора, които не желаят да ѝ отговарят, и никоя обида, изречена от нея, не оправдава физическо посегателство. Но това не превръща обидите ѝ в журналистически добродетели, нито предизборното възмущение на политиците – автоматично в морална висота.
Днес почти всички я защитават. Утре вероятно отново ще бъдат под прицела на нейното перо. И ако съдим по досегашните ѝ публикации, Соня Колтуклиева едва ли ще изпита недостиг на вдъхновение. Дали същите тези защитници ще продължат да говорят с подобно благородство и след изборите, предстои да разберем.
Евроком