Пловдивският писател и музикант Константин Кацаров с пост в социалните мрежи, който е насочен към политическата класа, здравеопазването и съдебната система в България. Той изразява разочарованието си от състоянието на държавата, коментира кандидатите за президент Илияна Йотова и Андрей Гюров и постави въпроса за справедливостта при тежки престъпления.
Живея в разнебитена държава. Поне с такова впечатление оставам, докато я обхождам с мисъл и поглед. Населени места с лъскави центрове и болни от чума крайни квартали. Иначе съм живял и в Ангола
започва публикацията си Константин Кацаров
Според него в България функционира система, която обслужва собствените си интереси, без да се интересува от обикновените граждани и техните семейства.
„Обграден съм с бодлива тел. Система, която дърпа чергата към себе си и ако не си в крадливо споразумение с нея, ще спиш на земята. Докато последната алчно и безсърдечно те погълне. Система, която изобщо не се интересува от мен и децата ми“, пише той.
Като пример за проблемите в страната Кацаров разказва за личен сблъсък със здравната система. По думите му лекар отказал да го прегледа в болничния си кабинет и го насочил към частната си практика.
„Бях на зор и приех. В държавната здравна лечебница явно не му идва вдъхновение и не може да бъде полезен на болните. След като констатира, че състоянието ми не е за него, ми поиска 150 евро за прегледа. Без касова бележка. Чиста печалба“, твърди пловдивчанинът.
Той прави паралел между описания случай и собствената си дейност като писател, като отбелязва, че приходите от книгите му подлежат на данъчен контрол.
Значителна част от публикацията е посветена на политическата ситуация в страната и кандидатите за президент.
Кацаров заявява, че не харесва Илияна Йотова заради нейното „комунистическо минало и настояще“. Същевременно признава, че Андрей Гюров първоначално му е направил добро впечатление.
Просто ми направи добро впечатление. За какво му е обаче на успял и кадърен човек, изградил се в чужбина, да се забърква в това? Подучен ли е? Дали пък някой друг не го иска повече от него? Някой с нюх към добрия бизнес план
пита писателят
Според него обаче политическото обкръжение на Гюров е навредило на публичния му образ.
„След това го омаскариха. Всички, които той позволи като пиявици да се увият около него. И да смучат от позитивното му излъчване“, коментира Кацаров.
Той казва и доста остри персонални критики към Асен Василев, Кирил Петков, Манол Пейков, Ивайло Мирчев и Божидар Божанов, като поставя под съмнение способността им да бъдат полезни на обществото.
„Сякаш цяла вечност гледах същите пиявици как беснеят и се забавляват като алкохолици в евтин бар из кулоарите на парламента и си правят видеа и селфита“, пише още той.
Кацаров не спестява критиките си и към Кандев, когото описва като човек, преминал от сравнително непозната публична фигура до претендент за национално лидерство.
„Дори стана шоумен. Тромаво, недодялано и грубовато“, е оценката му.
Най-силното възмущение на писателя обаче е насочено към съдебната система и решенията, свързани с обвиняеми и осъдени за тежки престъпления.
Кацаров коментира случая с Никола Бургазлиев, като изразява недоволство от решението за домашен арест. В публикацията си той отправя тежки обвинения към Бургазлиев и поставя под съмнение мотивите за по-леката мярка за неотклонение.
„Пуснаха Бургазлиев. Преди това същият се напуши, подкара атрактивното си превозно средство, уби, осакати, а сега ще е с гривна у дома, защото няма опасност да направи същото“, пише Кацаров.
Той припомня и случая със смъртта на журналиста Милен Цветков, както и други тежки криминални престъпления, поставяйки въпроса дали правосъдието осигурява достатъчна защита на обществото.
„А „поправилият“ се убиец на Милен Цветков? А онзи, а другият, а преди него, а бащата, помогнал на сина си да пакетира в куфар жена си и да я прати към отвъдното?“, пита пловдивчанинът.
„Когато и ако това се случи, ще се оправям сам“
В заключение Кацаров подчертава, че за него проблемите в правосъдието са далеч по-важни от политическите сблъсъци и предизборните дебати.
Той изразява опасенията си, че всеки гражданин може да се окаже в ситуация, в която негов близък да пострада от тежко престъпление, а извършителят да получи наказание или облекчение, което близките на жертвата възприемат като несправедливо.
По-важно ми е, защото знам, че е въпрос на време. Въпрос на много голям късмет. Да бъда или да не бъда осъден за най-тежкото престъпление, когато някой нарани член на семейството ми и бъде освободен, защото се е поправил, не може да върне времето назад и няма опасност да стори същото
заявява писателят
Публикацията му завършва с предупреждение, което обобщава дълбокото му недоверие към институциите:
„Когато и ако това се случи, ще се оправям сам.“