Пореден експеримент с неясен край. След прегласуване със 121 гласа „за“, 27 „против“ и 21 „въздържал се“ парламентът прие на първо четене промените в Изборния кодекс, с които се въвежда задължително гласуване. Промените са предложени от Патриотичния фронт и предвиждат глоби за тези, които не са упражнили правото си на глас.
Едната мярка е лишаване от социални помощи за срок от 3 месеца, а другата е глоба от 50 лв. За хората с трайни увреждания, както и за възрастните над 80 години, които не са гласували, не се предвиждат наказания.
Задължително гласуване и преди, и сега предизвиква много коментари и събира немалка подкрепа. Има обаче фундаментална разлика дали това е в резултат на висока активност (доброволна) или в резултат на принуда. Народът неслучайно е казал, че „насила хубост не става“. Вотът е право, не задължение! Затова този закон е доста спорен и уязвим от конституционна гледна точка, твърдят юристи.
Избирателната активност, или желанието на хората да гласуват също има своите демократични измерения – показва отношение към политическата класа, а и говори за легитимността на избраните. В случая не коментираме дали е „правилно“ да не се гласува, просто казваме, че има и такъв избор и той е демократичен.
А можем да питаме и друго все в тази връзка – защо не се въведат глоба за депутатите при негласуване?!
Реално задължителното гласуване няма да пребори купения вот. Напротив, профилът на негласуващите сочи към хора, които биха били податливи на сделка с гласа си. И ще доведе единствено до увеличение на бюджетите за купуване на партиите, а след това и до корупцията, за да бъдат избити тези пари.
Нищо няма да се случи от този закон. Не можеш зорлем накара хората да направят нещо, което не искат. Само ще се засили общественото напрежение. Но от родните политикани – толкова. Те не могат да мотивират, само да задължават.