Преди малко мина интервюто на Хекимян с Бойко.
За трийсетина минути не чух нито веднъж думата „Народ“.
И от водещия, и от неговия гост.
Споменаха един-два пъти „хората“ – по-безлично и по-удобно е.
И, хайде, на галоп, към едно – друго: Истанбулската конвенция, газовия хъб, Македония и пр.
Още по-удобно е да се говори за Западните Балкани, дрън-дрънн ярина.
Б. Б. беше любезен с „патриотите“, които използват разправиите около Истанбулската конвенция за доказателство, че още са живи.
Освен това, Бойко почти забрани Конвенцията да се нарича „Истанбулска“ – това пък защо?
Чак пък такава любов с Ердоган?
И наруга съветника на Радев, който му пишел текстовете – макар че президента е рядко литературно грамотен човек.
Но Падишахът си изкара яда от някакъв чиновник.
По-добре да помисли за своите съветници, които трябва някой ден да го измолят да каже нещо и за Народа.
Ердоган, турските изселници, вечната розова дъвка Юнкер – Бравос, аферим, бравос – ами народецът?
Българинът щял да живее по-добре, ако дойде на акъла на Бойко.
Това беше заключението.
Равносметка: Нищо и половина – добре, че беше на галоп.
Съвет: с него трябва да се говори само за едно, една тема да се чопли – пак и пак.
Например, за Българското Чудо: как се живее с около 200 лева – милион и половина души го правят.
Хайде към друга тема.
А Историята пак я зарязаха.
Преди интервюто с Бойко показаха, как външните министри на България и Македония подписват последните приложения към Договора между двете страни.
А Екатерина Захариева се похвали – тя все се хвали и пърха като пеперудка – че от подписването на Договора досега стокооборота с Македония нараснал с 12 процента.
И Бойко спомена това.
Стокооборотът нараства – ами лъжеоборота с Историята?
С него какво става?
Още няма и помен от комисиите, които щяха да разделят по равно и справедливо общата ни История – това от Гоце за нас, онова – за вас.
Наскоро стотици хиляди гърци излязоха да протестират, защото не искат дори частица от историята им да бъде дадена под аренда.
Те не са щедри, колкото нас.
А ние тук се радваме на Македонка.
Тя бе представена в „Историите на Радо“ – чудесната рубрика на Радо Чолаков от Би Ти Ви.
Радо е един безспорно автентичен и артистичен глас, той е един кротък, но проницателен наблюдател, който отдавна се е откроил сред бездушното телевизионно кудкудякане, търсач е на необикновени съдби и много често успява да ни ги достави.
Въпросната му героиня бе чиста българка, но била наречена „Македонка“ – на баба си.
Краткото въведение към очерка твърдеше, че подобни имена са свидетелство за добросъседските ни отношения с Македония.
Сега остава да ни покажат някоя македонка /от Македония/, която носи името „Българка“.
***
КЕВОРК КЕВОРКЯН, фейсбук