Балонът, който финансовият министър Владислав Горанов надуваше месеци наред – че до края на юни аха да щурмуваме чакалнята на еврозоната, се спука с гръм и трясък.
Достатъчен бе един хайверен форум като вчерашния, на който плеяда еврократи се самонавиваха като пружинки как тогава сме щели да влезем в „А група на ЕС“, за да лъсне цялата ни андрешковщина.
И власт, и опозиция, според които едва ли не в България бил постигнат „консенсус“ за приемането на еврото, трогателно раздават акъл и успокояват как сме щели да цъфнем и вържем.
Вероятно изхождат от собственото си благополучие и отсега предвкусват как с този „трамплин“ ще си докарат още облаги, недосегаемост и влияние.
Знаем я дрогата на тая пропаганда. Но защо не обелват и дума за Полша, Чехия и Унгария, които не щат и да чуят за еврозоната?
Там по-глупави ли управляват?
Не в еврото е панацеята, от която зависи вдигането на стандарта ни на живот.
При тая огромна бедност, мизерни заплати и европейски цени подобно форсиране за членство в клуба на богатите е скок в бездната.
Докъде се докарахме! Отвън да ни го казват и да ни възпират, защото все още не сме за там, а нашите политици да правят точно обратното. Нелеп парадокс.
ВАЛЕНТИН ГЕОРГИЕВ, ДУМА