Преди четири години променихме изцяло приоритетите в българската енергетика от „голям шлем“ към три „смислени приоритета“ – енергийна ефективност, енергийна диверсификация и енергийна либерализация.
Това обяви в Ню Йорк държавната ни глава Плевнелиев, където взе участие в церемонията за подписване на Споразумението от Париж за климатичните промени.
Нека припомним, че „големият шлем“ всъщност бяха трите големи конкретни проекта, които щяхме да развиваме с лошата Русия – изграждането на АЕЦ Белене, газопровода „Южен поток“ и нефтопровода „Бургас-Александруполис“. Ако дори един от тях беше реализиран, страната ни щеше да се гордее, а икономиката ни, доколкото я имаме все още, нямаше да бъде толкова зависима и неконкурентна. Да не говорим за допълнителните ползи, откриването на хиляди нови работни места и благоприятните условия, които Москва предлагаше по самите сделки.
Вместо тях управляващите от ГЕРБ ни осигуриха едно голямо нищо.
Енергийната им ефективност се оказа далаверката с „безплатното саниране“, заради която днес редица опарили се семейства затъват с кредити и са дадени на съд.
Диверсификация така и няма, освен смехотворните приказки за газов хъб, за огромни залежи от нефт и газ в Черно море, дето сме щели да ги изнасяме.
Колкото до либерализацията – всички я виждаме – цените на петрола по света падат, у нас цените на енергоносителите растат.
„Устойчивото развитие е смисълът на всяко действие. Днес приоритетите на държавите по света се променят, но България ги промени още преди четири години“, изрецитира заучените си клишета Плевнелиев.
„Гордея се, че като представител на България положих подписа си под документ, който очертава бъдещето на планетата до края на XXI век. Преди четири години тръгнахме по този път, изведохме смислените приоритети и няколко години по-късно светът ги припозна. Можем да се гордеем с това“, коментира той и определи историческия документ като голяма победа за България и за света.
Нека припомним, че подписи под подобни споразумения и организирането на подобни форуми се правят отдавна. Резултатът име е нулев засега или с нищожни ефекти, защото големите и развити държави не ги спазват в името на собствените си интереси и на транснационалния капитал.