Помните ли на кого първи му хрумна, че няма нищо лошо (даже е задължително) да приемаме бежанци?
Бежанци, емигранти, икономически субекти, лъжещи, че бягат от война? Брадати момчета, които не възлизат в кадър, за сметка на една жена и едно дете, които се повтарят в доста кадри.
Кой първи ни каза, че това е задължително добро?
Кой предложи дъблински регламент, кой забрани да пазим собствените си граници? Помните ли кой беше?
Това е либерален махмурлук –
вече никой не си спомня как започна това пиянство, знае се само кой плати фалшивото пиене – онази дебела бездетна немкиня и унгареца с торбичките под очите. Покрай задължителното гостоприемство изскочиха още и още нови правила –
дай на чуждия помощи,
извикай жена му и братята му,
покани майка му и баща му,
осигури им зъболекар и гинеколожка (!)
дай им жилище,
социални помощи,
дай им безплатна карта за басейн и градски транспорт –
какво още забравихме да им дадем?!
Ахам, джамия, дай им техен храм, място, където да могат да заколят ритуално коза или каквото там още им помага да запазят идентичността си.
Ужасът на тези идеи е по-зловещ от всички изживян и мечтан комунизъм и фашизъм взети заедно. Щетата е огромна – демографска, културна, социална цена, която глупавата Европа пост-Меркел ( или постмортем ) ще плати. Която ние ще платим.
В този момент винаги ще си спомням и ще натяквам на дебелата немкиня, че за българите имаше черни печати в паспортите САМО преди 15 години. По-голяма историческа обида не съм получавал.
Нямам нищо против момчетата с брадите, имам против да бъда поставен по-долу от тях. За което народите днес се осъзнават и търсят възмездие. Меркел ще последва съдбата на Мусолини.
Но вече положението се нарича “заварено”. Ще се затворят границите, ще се върнат стотици и проблемът ще си остане. Милиони “бежанци” избродирани в тъканта на Европа, които няма да знаят какво да правят освен едно. Те ще правят деца. И то не само по едно.
Когато човек има нов, необичаен проблем, на него му трябва нова система, нов подход. Новият подход може да е взет дори от примери, които не би искал да следваш.
Но въпреки това – нека направим като арабите.
Арабите не допускат строежи на храмове на други религии.
Арабите не дават гражданство на други нации. Можеш цял живот да работиш в Доха, но си оставаш филипинец.
Арабите не търпят възражения към собствената си култура – те решават кога жените им ще шофират.
Арабите не допускат НПО да им дава акъл как да си гледат децата. Как да се толерират сексуални различия.
Арабите не са толерантни.
Арабите са умни. Те имат национална и личностна перспектива, освен това живеят по-лесен и охолен живот спрямо европееца.
Защо ние не правим като арабите? Смятате ли, че техният подход към света е изостанал?
Нека направим като арабите. Нека се поучим от тях. А и нека спазим един принцип на реципрочност. Ако не ви харесва да правите като арабите, направете като унгарците. Но го направете навреме. Идеите в политиката изглеждат понякога абсурдни. Идеите по-горе дали са по-абсурдни от либералната идея?! Идеята да приютиш и дадеш граждански и религиозни права практически на всеки, който иска да дойде тук, но и иска да си остане същият като там.
Послушайте арабите, проучете как е в Дубай и Доха.
Ползвайте опита на Будапеща.
Спрете, спрете мултикултурализма, палачът на Европа.
АВТОР:
Мартин Карбовски