Мълчанието на агнетата е клише.
Но дори агнетата вече не мълчат в България.
Козите и те. Само хората.
Мълчат и търпят. Търпи се, ако ще става по-добре.
А според една остроумна и, за съжаление, ужасно вярна фраза българската история в едно изречение гласи: „И след това станало още по-лошо“. Знаем си го.
Ала Дядо Вазов – според клишето – има такива народопсихологически стихове:
„Преклонената главичка остра сабя не сече.
Тази истина едничка кой би смял да отрече…“
В известен смисъл е парадоксално, че протестът на майките на деца в неравностойно положение, а при нас, когато е здравословно кой знае защо то е и социално, протест за защита на правата на децата и на всички други инвалиди, не предизвика сякаш такова социално съчувствие, поне в мрежите, като простеста на стопаните на агнета и кози, които също ги имат за свои деца.
Защото деца и изобщо млади хора в българските села, че и в малките ни градове отдавна няма. Те умират, политиците са им издали смъртна присъда отдавна. Агнетата и козлетата са последният останал живот в селата ни. Без тях старите хора ще умрат от мъка и от глад. С тях ще умре и последното село. Не че и страната не си отива – за 28 години се е стопила с 2 млн. души, първа е по смъртност и е последна по родени деца в застаряваща Европа.
Само за последните 9 години управление сме по-малко с половин милион, при положение, че балансът емигранти – върнали се е почти изравнен – 23 000 срещу 15 000 миналата година. 500 000 не са умирали в десетилетието на войни преди век! „Правете му сметка“, както би казал някой селски стопанин. Е, не му правят, особено онези, които направихме милионери и милиардери де факто, независимо, че де юре се разписват срещу заплати от по 1000-2000-3000 лева.
Това на пенсионерите ни без друго трудно може да се нарече живот. В държава, която харчи 500 млн. хей тъй на за хидроинженери и 10 пъти повече – чутовните 5 млрд. лв. за нови оръжия, от които както писахме ще се откраднат 30%, но няма 200 млн. за всичките си инвалиди и 800 млн. за своите пенсионери, за да им осигури поне малко от малко приличен стандарт на ръба на бедността, а не под него няма какво да говорим за ценности.
Хеле за европейски. Освен ценностите в натура и в брой, които си образуваха онези, които уж работят за нас.
Време е вече да сменим плочата. Защото днес агнетата ги убиват без съд и присъда по несъществуваща заповед на ЕС. Утре ще ни приключат и нас.
Ако редактираме леко познатата фраза за идването на фашизма: „Когато дойдоха за агнетата, не направих нищо, когато посегнаха на децата инвалиди не понечих да ги спася, когато дойдоха за мен – нямаше кой да помогне“!
автор: Борис Ангелов, 19 минути