Навръх 70-ия си рожден ден проф. Никола Филчев изглежда точно толкова енергичен, колкото беше, когато стоеше начело на прокуратурата. И очевидно все така не обича да си губи времето с празни приказки. Отначало отхвърля рязко поканата за интервю по повод кръглата му годишнина:
„Повод може да бъде годишнината от рождението на светеца революционер Васил Левски – отсича – или годишнината от разстрела на гениалния поет Никола Вапцаров, която беше завчера, но не и моят рожден ден. Не и раждането на една от милиардите мравки на тази земя.“ После склонява все пак на разговор и той се оказва много интересен, очаквано.
– Какво виждате, професор Филчев, като хвърлите поглед към годините назад?
– По-смислено е да се запитаме накъде отиваме, г-жо Заркова.
– Накъде отиваме, според вас?
– Вървим към революция.
– Към революция? Вие – сериозно ли?
– За да обясня сериозно ситуацията в България, ще ви припомня някои азбучни положения на историческия материализъм.
– Историческия материализъм? Диалектическия материализъм?… Връщате ме доста назад във времето, когато учех в Софийския университет. Моят випуск май беше последният, в който се изучаваха тия предмети.
– Да, вече 30 години диалектиката не се изучава от студентите в България. Причината е, че с диалектика се занимават и Маркс, Енгелс, и Ленин. А не бива да дразним почитаемия г-н Сорос. Все пак той дава парите.
Цялото интервю четете в броя на вестник „Труд“ в четвъртък.