Бедността и мизерията в България чупят нови рекорди, въпреки самоообажанието и хвалебствията на управляващите колко добре се развиваме, какъв растеж отбелязваме и колко стабилно вървим напред и нагоре!
2,2 млн. българи живеят на границата на абсолютната бедност с доход 296 лв. и едва свързват двата края. Това обяви вицепрезидентът на КНСБ Пламен Димитров.
Нека поясним, че според международните стандарти абсолютна бедност или нищета се отнася до състоянието на крайно лишаване от основни човешки нужди, каквито са храна, вода, хигиенизиране, облекло, подслон, здравна грижа, образование, средства за комуникация и информация. Относителна бедност се отнася до падането под един определен праг на бедност, като този праг варира за всяка страна. Така че един индивид може да бъде относително беден без да е в абсолютна бедност.
На пресконференция бяха представени основните резултати от наблюдението на потребителските цени и издръжката на живот на Института за социални и синдикални изследвания (ИССИ) на КНСБ през март 2016 година.
В тази ситуация са 29,9 % от българските домакинства. 47,7 % от домакинствата са с общ доход на лице – от 296 до 558 лева. Едва 22,4% от домакинствата са с доход на лице над 558 лева.
2230 лв. са необходими на четиричленно семейство, за да покрива разходите си за храна, образование, здравеопазване и поддържане на жилището.
Дефлационните процеси в България продължават и през първото тримесечие на годината. Издръжката на живот отчита намаление с 0,5% спрямо предходното тримесечие.
Основните фактори, влияещи на намалената стойност на издръжката, са задържането на ниски цени на петрола. Значение има и спадът на производствените цени, като през март общият индекс на цените на производител е спаднал с 5,5% на годишна база. Най-много спадат цените в добивната промишленост – с 11,8%.
В страните от ЕС и еврозоната, към които е насочен българският износ, също се наблюдават колебания на инфлацията около и под нула. Разширява се обхватът на страните от ЕС и еврозоната в дефлация – в 15 държави членки. Дефлацията е най-дълбока в Румъния, Кипър, България.
Очакванията, че намалението на цените ще доведе до това хората да харчат повече, не се сбъднаха, подчерта Пламен Димитров.
Крайното потребление на домакинствата продължава да е свито и ако тази тенденция не се промени, ще последва ограничаване на активността на бизнеса и замразяване на инвестициите.
За периода 1990 – 2015 г. БВП реално нараства с 43,5%.
През 2015г. коефициентът на заетост при хората над 15 години достига 49,1%. През миналата година обаче заетите са с близо 330 000 души по-малко спрямо 2008 година.
Негативните демографски процеси също оказват влияние за проблемите със заетостта. За периода 2008 – 2015 г. населението намалява с 452 000 лица, а във възрастовия диапазон 15-64 г. – с 567 000 лица. Безработните младежи (15-29 г.) са 78,4 хил. лица. Остава сериозен проблемът с безработните лица с ниско образование и без квалификация.
Отчита се ръст на цените при хранителните стоки спрямо предишното тримесечие, най-вече при зеленчуците, плодовете, заради сезонния им характер.
Средната работна заплата за 2015 г. е 894 лева. Като най-нископлатени могат да бъдат определени областите: рибно стопанство, производство на облекло, на обувки, обработка на кожи и други.
Източник: News.bg
https://news.bg/finance/2-2-mln-balgari-sa-na-granitsata-na-absolyutnata-bednost.html