Някога, когато бяхме още деца, с нетърпение очаквахме ваканциите които да прекараме на село, при баба и дядо.
Там започваха онези безгрижни моменти, когато с хлопването на вратата на семейният Москвич,падаха всички забрани и започваха дните без дата, изпълнени с мирис на сушена липа,селски хляб и безкрайни игри.
Беше истински красиво, беше истински желано, беше детство, каквото днес нито едно дете не може да изпита.
Няма нищо по-уютно и приятно от летата и зимните ваканции на село при баба.
Сещате се, онези моменти, в които нямате търпение майка ви да ви приготви багажа, за да ви изпратят там, където всички забрани свършват и започва безгрижието, топлите мекици и домашните питки.
Бабо, дядо, благодарим ви, че направихте детството ни толкова прекрасно! Вие винаги ще бъдете с нас! Обичаме ви!
Посвещава се на всички наши баби и дядовци!
БГ спомен и https://www.beu.bg