Народното събрание гласува новата рамка в защита на личните данни. С приетите промени значително се разширяват правомощията на Комисията за защита на личните данни, като тя ще има и разследващи функции. С окончателно приетите изменения се дава и възможност държавни органи и администрацията да проверяват медийни публикации, както и да отказват достъп до информация, съобщава БНР.
Според приетите текстове ще се преценява дали журналистите законово имат достъп до данните, дали имат право да ги обработват и да ги изнасят, без да нарушават баланса със защитата на личните данни. Проверките за защита на личните данни могат да са както планови, така и по сигнали, включително от медиите.
Асоциацията на европейските журналисти в България изразява сериозните си притеснения и критика към решението на парламента да приеме в тази му форма Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни, се казва в разпратено до медиите писмо.
Асоциацията призовава президента Румен Радев да използва правото си на вето и да върне закона за допълнително обсъждане в Народното събрание. Одобрените от депутатите текстове ограничават правото на изразяване, което противоречи на целта на европейския регламент за защитата на личните данни, се подчертава в писмото, цитирано от БНТ.
Още по време на обществените консултации при внасянето на законопроекта от правителството, АЕЖ заявиха, че вместо да гарантира правото на изразяване, както изисква европейският регламент за защитата на данните, законопроектът ограничава това право. Промените в закона не предвиждат достатъчно гаранции за защитата на основните права, които биха могли да бъдат в колизия със защитата на личните данни и, най-вече, правото на изразяване.
В този смисъл, така приетият законопроект противоречи на основни принципи и права, предвидени в Конституцията.
„Той не отговаря на духа и принципа на Регламента на ЕС, според който обработването на лични данни следва да е предназначено да служи на човечеството. Правото на защита на личните данни не е абсолютно право, а трябва да бъде в равновесие с другите основни права съгласно принципа на пропорционалност.
Въпреки възраженията, в приетия законов текст присъстват 10-те кумулативни изисквания, с които журналистите трябва да се съобразят преди да обработват лични данни:
естеството на данните;
влиянието, което разкриването на личните данни или тяхното обществено оповестяване би оказало върху неприкосновеността на личния живот на субекта на данни и на неговото добро име;
обстоятелствата, при които личните данни са станали известни на администратора;
характера и естеството на изявлението;
значението на разкриването на лични данни или общественото им оповестяване за изясняването на въпрос от обществен интерес;
отчитане дали субектът на данни е лице, което заема длъжност по чл. 6 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, или е лице, което поради естеството на своята дейност или ролята му в обществения живот е с по-занижена защита на личната си неприкосновеност, или чиито действия имат влияние върху обществото;
отчитане дали субектът на данни с действията си е допринесъл за разкриване на свои лични данни и/или информация за личния си и семеен живот;
целта, съдържанието, формата и последиците от изявлението;
съответствието на изявлението с основните права на гражданите;
други обстоятелства, относими към конкретния случай.
Вменяване на подобни отговорности и ограничения в ползването на лични данни в журналистически материали и за целите на художественото, научно и творческо изразяване застрашават и ограничават неправомерно свободата на словото. Ограничават правото на изразяване на мнение, свободата на печата и на другите средства за масова информация и правото на търсене, получаване и разпространяване на информация, пише в позицията на АЕЖ-България.
Целта на регламента е да внесе баланс и да гарантира личните данни. Чл. 85 предстовя на националните законодатели в отделните държави членки да гарантират в достатъчна степен изключения и дерогации от правилата за защита на данните в полза на свободата на словото. Очаква се националният законодател да предвиди в най-голяма степен изключенията и необходимите гаранции на свободата на словото, за да не бъде тя неправомерно репресирана.
Новият регламент за личните данни засяга 80% от бизнеса в България
ЕК подготвя упътващи материали за бизнеса
Законопроектът, приет на първо четене в 44-то народно събрание предвижда точно обратното – въвеждане на толкова широки и неясни ограничения на правото на ползване на лични данни за художествени, научни и журналистически цели, че реално се налага цензура.
Законопроектът дава възможност за широк произвол от страна на изпълнителната власт в директно противоречие с чл. 40 от Конституцията на Република България, мотивират се от АЕЖ.
От АЕЖ смятат, че регламентът се тълкува повратно. Не е ясна дефиницията на професионална тайна, като се запазват и непосилния таван на санкциите – до 20 млн. евро или 4 % от оборота на фирмата (медията).
Гласове, Нюз БГ