Властите във Великобритания отсега потриват ръце в трепетно очакване на утрешния исторически референдум за оставане или напускане на ЕС. Последната седмица социологическите проучвания изненадващо се обърнаха в полза на оставането след убийството на депутатка от Лейбъристката партия. Твърде съмнително е тези нагласи да са станали факт именно поради този случай, както наивно се опитват привържениците на статуквото да обяснят задкулисните си методи за манипулации и фалшифициране на резултата. А те са виртуози в това отношение – ползват се с подкрепата на цялата институционална машина, на държавата, на Брюксел, на службите…
От друга страна, Европа не може да си позволи да махне с лека ръка на членството на Великобритания в ЕС. Очевидно че Обединеното кралство е сред най-важните страни за съюза. Затова и отстъпките, които Брюксел прави на Лондон, с което му придава все повече привилегирован статут на „по-равен сред равни“, не остават незабеелязани от останалитее страни-членки, чието недоволство продължава да расте.
Затова и едно оставане на Великобритания в съюзаа ще бъде възнаградено подобаващо. За сметка на всички останали, които ще се чувстват втора и трета ръка.
Премиерът Дейвид Камерън например заяви, че Лондон никога няма да бъде член на еврозоната и няма да поеме ангажименти по тази линия. Като първото е единствено въпрос на решение на Обединеното кралство, но второто е важно и за другите държави, не-членки на еврозоната (в това число и за България) – за да не им се налагат ангажименти, без да имат права. Което е сериозен контрапункт на лансираните неотдавна идеи за допълнително институционализиране на еврозоната, включително чрез създаване на собствен парламент и бюджет. Което би създало практически непреодолими вътрешни разделителни линии, окончателно би оформило ЕС като Европа на две (може би дори и повече) скорости, а и де факто би затвърдило периферния статус на България, коментират анализатори.
И Камерън, и Великобритания за пореден път изиграват успешно картите си. И разчитайки на своята значимост, досега получихаи ще продължат да получават исканите от тях отстъпки. И на практика ще добавят към досегашните си привилегии допълнителни.
Струва си да се припомни също, че Великобритания е единствената страна, която си е извоювала да получава обратно част от членския си внос в ЕС (от порядъка на 4 млрд. евро ежегодно към днешна дата) – още от времето на Тачър.
Оставам на основната позиция, че решаващите в последния момент ще предпочетат сигурността пред риска. Въпреки това вече не съм сигурен , че от това ще има полза „оставането“. През изминалите две седмици „Кампанията Напусни“ успешно напредна поради изблика на имиграция, докато кампанията „По-силни в Европа“ засега не успява да задържи икономическите рискове от „Брекзит“ на челно място в съзнанието на гласоподавателите. Това пише Питър Келнър, политически коментатор и бивш президент на YouGov в свой анализ в „Нюзуик“. Прогнозата му е, че „Брекзит“ няма да се случи. Привържениците на оставането ще спечелят с малко, като предупреждение, че Лондон е дал своето за ЕС, сега ще очаква още от него в замяна.
Така нещата май изглеждат предрешени. Като резултат – Великобритания поставя реални, европейски проблеми, постига британски решения и измества дебата за бъдещето на ЕС.
Така нещата май изглеждат предрешени. Като резултат – Великобритания поставя реални, европейски проблеми, постига британски решения и измества дебата за бъдещето на ЕС.
А агонията на съюза ще продължава с отлагане още малко във времето, когато балонът наистина ще се спука гръмогласно.