Млад мъж от великотърновското село Поликраище напусна доброволно шефски пост в Австрия и се върна в България да вари ракия по европейски. Преди десетина години, след като завършил средното си образование, Милен Илиев решил да отиде в чужбина да изкара някой лев, за да продължи да учи.
В Австрия започнал работа в частна фирма за зеленчукопроизводство. Бил единственият българин сред 140-те работници. Нашенецът обаче се трудил, спечели доверието на собствениците и на четвъртата година бил назначен за управител на фирмата.
След десетина години обаче той решил да напусне шефския пост и добрата заплата и да се върне в родината. Защо?„Знаеш ли, има една болест, която се нарича носталгия. Хвана ме и нямаше как. Трябваше да се върна.
А и освен това, ако всички млади хора напуснем България, какво ще стане, когато тук останат само пенсионерите и малцинствата. Мисля, че където и да ходят българите да работят и да изкарват пари, един ден трябва да се върнат в родината и да се опитат да й помогнат”, обяснява Милен.След като се прибрал обратно в Поликраище, 29-годишният мъж решил да отвори ракиджийницата „Дионисий” в купената от тъста му сграда в стопанския двор на бившето ТКЗС.
В съседство на казанджийницата, пък са засадени 10 дка оранжерии със зеленчуци. Защото, както Милен казва: „Където е салатата, там е и ракията.”Преди да отвори обекта, мъжът се е сблъскал с типичните бюрократични трудности и спънки, за които обаче не иска да си спомня и да говори. „Важното е, че все пак накрая стана”, усмихва се той. На 14 август 2013 г. казанджийницата отваря врати. В нея има два казана по 250 и 500 литра, в които се извършва тройна дестилация на алкохола. Цените на казаните са съответно 28 и 56 лв.
След сваряването се плаща и акциз за държавата. Милен разказва, че в страните, в които е бил, също се прави ракия. В Унгария е разрешено варенето на 50 литра ракия на домакинство, без да се заплаща акциз. В Австрия обаче акциз има.Обектът на Милен Илиев е направен по всички европейски изисквания. И вече си е спечелил добро име сред любителите на домашната ракия.
Младият казанджия признава, че докато изучи тънкостите на занаята, бил наел стар опитен майстор. От него и от интернет Милен постепенно и търпеливо попива необходимите знания. При него основно идват хора да варят пукница от кайсии и сливи, но има и любители на „тънките” удоволствия като клиент дошъл да вари ракия от малини„Само онзи, който някога е варил ракия знае, какво означава да събереш материал за един казан от този дребен плод. Получената малинова ракия е по-скоро с бутикова стойност и се пие само с много добри приятели”, обяснява ракиджията.
Самият Милен пък признава, че е любител на гроздовата и когато ходи в Австрия, черпи с нея приятелите там.Младият майстор разказва, че няма универсална рецепта за добра скоросмъртница. „Добрата ракия се прави от добър материал”, обяснява той. Сливите или кайсиите трябва да се изчакат да ферментират максимално, но трябва да се внимава и да не премине този процес. Милен развенчава и един мит – че ако сложиш в материала захар, от получената ракия боли глава.
„Зависи колко ще сложиш. При това количеството на захарта зависи не от количеството на материала, както някои погрешно мислят, а от качеството му”, напътства казанджията. От 100 кг добър материал, без захар, могат да се извадят около 7 литра качествена ракия. След това от всеки килограм захар излиза по още литър ракия”, обяснява Милен.
Основната клиенти в казанджийницата му са по-възрастните хора, тъй като на младите явно не им се занимава. От наблюденията на младия казанджия се оказва че жените са по-добри майстори на пърцуцата от силния пол. „Може би защото жените са по-отговорни и дисциплинирани от мъжете”, вдига рамене Милен.
Източник: Монитор