Никога не съм виждал по-смешно, жалко и почти подигравателно официално посрещане на български премиер в чужбина като това на Борисов в САЩ.
Поведението на нашата вип делегация непосредствено след слизането от самолета бе нещо като аналог на сценката на Бай Ганьо, плуващ в стил „вампор“ в басейн на общeствена баня.
По-зле бе посрещнат само Еманюел Макрон, когато преди време на стълбата на самолета го посрещна и се ръкува с него случаен служител от летището с жълта жилетка.
Откъс от „Бай Ганьо в банята“:
– Гледай… Яла, боже, помози… Хоп!…
– И се хвърли във въздуха, изкриви краката си на кравай и – бух! – сред басейна.
Снопове вода бризнаха нагоре и се посипаха по главите на вцепенените от учудване немци: вълнисти кръгове отскочиха от центъра към краищата, преляха зад басейна, хлътнаха пак назад и когато водата подир няколко секунди се утаи и избистри, всякой от находящите се в банята можеше да види уморителните жестикулации на бай Ганя под водата.
Той се повдигна нагоре, спусна си нозете, стъпи на дъното, изправи се със затворени очи и запушени уши, изтърси се от водата
– пуф!
– и пръсна вода през увисналите си мустаки
– пуф!
– и изцеди водата от косата и лицето си, отвори си очите, погледна ме и се засмя:
– Ха, ха, ха… а?
Какво ще речеш?…
Аз не успях нищо да река, защото той се пусна хоризонтално над водата и почна с ръце да пляска повърхността, почна да плава по „гемиджийски“: пляс! – с ръката и ритне две текмета назад, пляс! – с другата ръка и още две текмета.
Целият басейн закипя. Като че бяхме под някой водопад. Вълни запляскаха към краищата, вериги от капки бризнаха чак до насрещните стени.
– Туй се казва „по гемиджийски“
– извика през вълните тържествующият бай Ганьо;
– чакай сега да им покажем „вампор“ на кое викат.
И като се обърна по гърба си, той почна да нанася такива немилостиви удари с нозете си по повърхността на разпенената вода, щото бризги летяха чак до тавана.
Той завъртя бързо ръце, за да изрази колелото на парахода:
„Тупа-лупа, тупа-лупа, фйюууу – и бай
Ганьо изсвири с уста. Немците окаменяха на местата си. Те, по всяка вероятност, приеха моя другар за някой новодошъл, не постъпил още в лудницата възточен човек и аз забележих по лицата им не толкова негодувание, колкото съжаление.
А бай Ганьо, вижда се, прочете по лицата им безкрайно удивление на неговото изкуство и затова възлезе бързешката по стълбата, изправи се малко разкрачен, изгледа високомерно немците, почна да се удря геройски по влакнатите гърди и извика победоносно:
– Булгар! Булга-ар! – и още по-силно се удари в гърдите.
Горделивият тон, с който изрече тази рекомендация, говореше много; този тон казваше: „Ето го, видите ли го българина! Този е той, такъв е той! Вий сте го чували само, сливнишкия герой, балканския гений!
Ето го сега пред вас, цял-целиничък, от глава до пети, в натура!
Видите ли какви чудеса е той в състояние да направи!
И само това ли! Ехе, на какви работи още е той способен!
Прости били българите, а!
Гиди, чифути с чифути!“
