Несериозни са изказванията, че с еврото ще има поскъпване – колкото извънземните да дойдат и да ни вземат заплатите

Spread the love

 

640-420-nikolaj-vasilev-predstavi-proekt-razbiraema-bylgariia

 

 

Николай Василев, министър на икономиката в периода 2001-2003 година, в интервю за предаването „Метроном“ на Радио „Фокус“.

Водещ: Правителството предприе стъпки за влизането на България в „чакалнята“ на еврозоната с промени в Закона за БНБ. Въпросът за присъединяването към еврозоната отново привлече общественото внимание и заваляха въпроси, слухове, притеснения. Готови ли сме за влизането в „чакалнята“ и какво ще стане след това? Темата коментираме с Николай Василев – министър на икономиката в периода 2001-2003 година. Добър ден.

Николай Василев: Добър ден. Благодаря за поканата.

Водещ: Готова ли е страната ни за еврозоната, г-н Василев? Задавам ви този въпрос и веднага правя уговорката, че вие неведнъж сте приветствали такива стъпки, но въпросът е дали не сме изпуснали момента някъде назад в годините, а пък сега да е рано?

Николай Василев: Смятам, че България е готова икономически и валутно за влизане в еврозоната много, много отдавна, примерно преди 10 години, може и повече. Нямало е след 2009 година никакви икономически или валутни причини България да не може да влезе в еврозоната. Имаме валутен борд от 23 години вече и това, ако правилно си спомням, е най-дългият валутен борд в историята на Европа може би, и нямаме никакъв проблем с инфлацията, валутния курс. България за разлика от много държави в Европа, особено някои членове на еврозоната по в южните части на континента, има добра бюджетна политика с много излишъци през голяма част от тези 20 години. Така че ние бяхме готови още като влязохме в Европейския съюз. Тогава проспахме този процес, по-добре сега, отколкото никога. В никакъв случай не е рано и трябва да влезем.

Водещ: Задължени ли сме да освободим курса, който в момента е гарантиран от Международния валутен борд, защото и такова опасение имаше, че ако ще влизаме в „чакалнята“, трябва да освободим обменния курс на еврото?

Николай Василев: Това, което направиха управляващите без подготовка и без обяснение преди 2 седмици, за мен беше комуникационен гаф, но не е икономически проблем, те не обясниха. Всъщност, много малко хора в държавата знаят какво точно трябваше да бъде направено и как се случи, но бих искал да успокоя всички ваши слушатели, че няма никакво намерение валутният курс да бъде коригиран, и няма нито един човек в България или извън България, който да предлага обратното. Тоест, за мен това е излишен разговор, защото няма да се променя валутният курс. Много добре да се видят примерите на другите три прибалтийски държави, които имаха валутен борд и влязоха в еврозоната. Там нито един човек не е споменал промяна на валутния курс. Нямало е такова предложение, нямало е такава дискусия. И те просто си влязоха в еврозоната с този валутен курс. Така че след време ще забравим изцяло тази дискусия в момента, защото няма да има такава дискусия. България като влезе в еврозоната, влиза с този валутен курс. Ние си имаме евро, и оттам нататък останалото са излишна история.

Водещ: Очаква ли ни инфлация след приемането на еврото? Как въобще това ще се отрази на жизнения стандарт на хората?

Николай Василев: Ще се отрази изключително положително. Тоест, нека да разделим въпроса ви на две. Първо, дали ще има някаква инфлация. С инфлацията в България голям проблем няма от 1997 година, откакто има валутен борд. Преди това в България имаше хиперинфлация, хората се притесняваха, обръщаха парите в долари, марки и т.н. От много години сме забравили този въпрос. Значи, тук дали инфлацията някоя година е 0%, 1%, 2%, 3%, това изобщо не е някакъв огромен проблем, особено в период, в който доходите нарастват изключително рязко, и това не може някой да го отрече. Според мен, средната заплата за последните 4 години е нараснала с над 40%. Тук за каква инфлация от 1%, 2%, 3% говорим? 40% за 4 години е много рязък скок на доходите, който продължава и ще продължава следващите години. Сега, като влезем в еврозоната, първо трябва да се запомни една държава откъде тръгва. България продължава да е най-евтината държава в Европейския съюз, може да се каже далеч най-евтината държава в Европейския съюз. Примерно много от нещата в България са в пъти по-евтини от големите западни столици, като Париж, Лондон вече не е в Европейския съюз, но и останалите градове. В този смисъл, ако ние искаме доходите да растат, трябва да приемем, че цените на някои по-скоро не стоки, а услуги от местен характер, и аз винаги давам пример таксиметрови услуги, фризьорски услуги и т.н., трябва да поскъпнат. Тоест, щом ще искаме фризьорките и таксиметровите шофьори да получават по-западни заплати, не може техните услуги да поевтинеят. Това го разбирате. В същото време много други стоки заради влизането ни в еврозоната ще поевтинеят заради липсата на риск от промяна на валутен курс, заради липса на банкови разходи по обмяна на валути, заради по-евтините банкови преводи и много други фактори, така че средно някаква промяна в инфлацията, според мен, няма да има изобщо.

Водещ: Голямото притеснение на хората е, че цените ще станат като в Европейския съюз, а доходите ще останат такива, каквито са и към момента.

Николай Василев: Това е изключително несериозно изказване. Горе-долу толкова несериозно, колкото, че извънземните ще дойдат и ще ни вземат заплатите. За мен също толкова несериозно звучи това нещо. Тоест, отново да ви повторя – България в момента е най-евтината държава в Европейския съюз и е била в последните 30 години. Заплатите растат бързо в момента. Когато влезем в еврозоната, заплатите ще продължат да растат, и тогава ще има повече инвестиции, повече търговия, повече туризъм, икономиката ще бъде още по-отворена. А за мен най-големите позитиви са в съвсем други сфери, не само конкретно в икономическата сфера. Най-големите позитиви са, че България ще бъде за пръв път в своята история приемана за първокласна европейска държава. Тя ще бъде наред със западните държави, както и държави, като Словакия, Словения, прибалтийските републики, които стоят на голямата европейска маса и вземат големите европейски решения. И тогава ние така снизходително след 5-10 години ще коментираме дали други държави, мога да ги изброя поименно, но останалите държави в Източна Европа, например северната ни съседка, дали те най-после са узрели и дали са готови за влизане в еврозоната. В противен случай, ако ние сега насила, макар че имаме този шанс, насила се откажем и не искаме да влизаме в еврозоната, тогава ние ще изчакаме всички други да влязат, начело с Хърватия, и някой ден пак ще останем на опашката последни, както сме свикнали да бъдем по всичко.

 

ЦЯЛОТО ИНТЕРВЮ МОЖЕ ДА ПРОСЛЕДИТЕ ТУК:

petel.bg