Приготвя се „коливо“ – варено, подсладено жито, хляб и вино. Прибавят се и дребни сладки и соленки. Поменът се прави на гроба, в църква или у дома. Обикновено на гроба свещениците извършват парастас, защото е по-кратък от панихидата. Тя е по-пространният молебен за упокоение на душите и включва повече молитви, както и четения от Евангелие и апостолски текст.
Житото е символ на Възкресението, защото по думите на Св. Павел житното зърно не може да оживее, ако първо не умре. Виното е символ на кръвта на Христос. Паленето на свещи символизира горещата вяра, а пламъчетата напомнят за безсмъртието на душите на покойниците. Тамянът означава чистата молитва, а цветята – добродетелите на починалия.
Сладкиши, месо и вино се раздават между живите и като вкусват от раздавките, да си спомнят за умрелите. Както на всеки помен, така и на Задушница се раздава на бедни и нуждаещи се.
Неделя след задушница е Месни заговезни и започваме да се подготвяме за Великите пости. Последно месо ядем в неделя, а от понеделника то е забранено. Седмицата след Месни заговезни до следващата неделя – Сирни заговезни, се нарича Сирница.
На Сирни заговезни искаме прошка на хора, които сме обидили, но и просто така – да пречистим сърцата си в навечерието на същинския пост. Последно сирене, яйца и млечни продукти слагаме именно на Сирни заговезни. От понеделника след него – оставаме на пълен пост.