Фалитът на пазарната икономика в света се увенча с отказ да се кредитира реалният сектор

Фалитът на пазарната икономика в света се увенча с отказ да се кредитира реалният сектор. Банките седят върху растяща планина от спестявания, а същевременно задушават икономиката. Точно като у нас.
В Германия граждани и дребните бизнесмени вече прибягват до примитивната африканска схема „сусу“ за доброволно взаимно кредитиране без лихва. Време е и България да регламентира законово взаимоспомагателните каси и всякакви видове кооперации.
Защото цялата изградена великолепна машина на финансите, кредитите, застраховане на риска, борси, бази данни с кредитни досиета и тинтириминтири, целият Готъм-сити е в ПРЕСТОЙ. Събира прах.

Чавдар Найденов, фейсбук

Публикуваме мнението на Чавдар по темата, което е провокирано от изключително любопитен и интересно написан коментар на финансиста Емил Хърсев във в. „Сега“ за колапса на сегашната финансова система:

СУСУ? ПРОКАЗА В БАНКОВИЯ СВЯТ

Емил Хърсев

За три дни от три страни в Европа три ясни сигнала, че банковата система – каквато я знаем в Базелската ера (от 80-те години и засега), – от една страна, се е откъснала от реалния свят и витае в лихвената безтегловност на своите си финансови пазари, а от друга, се разпада. Видимо не го разбира, както прокажен в ранния етап на болестта не усеща, че се разлага, докато си тича, скача и се хвали с добро здраве. Първият сигнал, то се знае: ex oriente lux, иде от Москва. Пред инвестиционния форум „Русия зове“ на ВТБ „Капитал“, едно представително и помпозно събитие (2000 участници, реч на президента Путин и други знатни), шефът на Внешторгбанк г-н Андрей Костин смая света с извода, че

няма смисъл да се кредитират малкият и средният бизнес,

били рискови и банките губели от „този сегмент“. Това си го мислят отдавна всички шефове на транснационални банкови групи, само че г-н Костин изглежда доста семпло папагалче и не е разбрал, че има неща, които си шушукат банкерите, правят ги, но никога не се казват пред публика. Факт: от години банките избягват тежката, отговорна и рискова работа да кредитират реалната икономика – сиреч микрофирми и малки, тук-там някое средно по размер предприятие. От финансовия бум на 90-те и особено след началото на хилядолетието, банковите гиганти се насочиха към сладкото и мекото във финансите и предпочитат да кредитират правителства, мултинационални корпорации и да влагат парите на спестителите на финансовите пазари, вместо да се мъчат с дребни, рискови, трудни за преценка и скъпи за управление кредити. Но това е истинският банков бизнес, там са

корените им, от които сами се откъсват,

а дърветата без корен изсъхват и се превръщат в трупи. Вторият сигнал, че пресъхват приходите на банките, дойде от банковата крепост Базел, Швейцария, с един доклад, който иначе твърди съвсем друго, че банките все повече се издържали от такси вместо от лихвения марж, пък в бъдеще щели да печелят от таксите, а от кредитите планомерно да губят. Нарочно не посочвам авторите, защото докладът им доказва наличие на много мъничко ум. Всеки банкер знае, че от Средновековието насам банките не могат да се издържат от такси, камо ли да покриват загуба от кредитите. Скритият смисъл на прогнозата е, че таксите на банките още ще растат, а базовите безрискови доходи ще са отрицателни. Но и досега банковите услуги поскъпваха и лихвите падаха, вече виждаме статистически данни, че

все повече клиенти напускат банките

и пада показателят „проникване“ на банките – намалява броят на сметките и физическият обем на банковите услуги на единица произведен продукт и парични авоари. Клиенти, не само бедни хора, но и дребни фирми, закриват сметки в банките, плащат в брой и ползват алтернативни методи за спестяване и кредитиране. Това показва третият сигнал, за който стана дума. Авторитетният в. „Ди Цайт“ пише, че в Германия пандемично се разпространява „сусу“. Сусу? В Германия? Това е толкова сигурен симптом за заболяване на банките, колкото синята пъпка – за болестта антракс.

Сусу е примитивна взаимноспестовна схема,

възникнала в Западна Африка (от ensusu на езиците игбо и йоруба, „касирам, събирам пари“). Разпространена в бедните общности на Латинска Америка и Азия. Аналози на сусу са познати под 200 наименования, като „кундинас“ в Мексико, „танда“ в Южна Америка, „хунтас“ в Перу, „пандейрос“ и „киниела“ в Бразилия, „хуей“ в Азия. В Европа идва през XVII в., среща се през XVIII и XIX в., напр. „тонтин“ във Франция. Научният термин е РОСКАС (ротираща спестовно-кредитна асоциативна схема). Сусу работи така: един организатор набира участниците, всеки от тях периодично, обикновено веднъж седмично или месечно плаща на организатора дребна сума, примерно 10 евро, а цялата събрана сума („миза“, „ръка“) минус малка такса, примерно 1%, получава един участник, който е на ред в опашката на участниците. С парите от сусу той посреща големи за него еднократни разходи, за които спестява – да купи кола, да вдигне сватба. Групите за сусу са по 40-50, стигат максимум стотина души (т.е. в зависимост от броя за мизата се чака година до две). „Заможните“ участват в по няколко сусу. Макар участниците да са много бедни хора, рядко някой пропуска вноска – иначе ще падне назад в опашката, т.е. ще плати повече вноски за своята миза). Няма банкови сметка, няма документи освен един тефтер на организатора. И в Европа, и в САЩ не само сусу, а и други

неандерталски финансови практики

бързо се разрастват. Ще отбележим само хавала (hawala или hewala, hundi в Индия) – прочутата неформална мрежа за преводи на пари в брой. Тя е възникнала в Арабския свят от дълбока древност, дори се твърди, че от хавала идва думата „авал“ във френския и италианския език. Хавала работи като системите за касови преводи, ама без документи и по-евтино. По малките търговски улички на европейските градове през два дюкяна и кафенета предлагат хавала. Даваш на парижки хаваладар, да речем, 100 евро да ги преведе на брат ти в Хелзинки. Той ти обяснява къде в Хелзинки да отиде брат ти, да търси примерно хаваладара Махмуд и да му каже паролата „крокодил“. И наистина, като намери брат ти Махмуд и му каже „крокодил“, онзи му дава 100 евро. Работи бързо и евтино, въпреки всички забрани. (Практиката се преследва, защото точно чрез мрежата на хавала и с биткойн преводи чрез тъмния интернет в сървъра Тор минава огромната част от преводите за терористи и престъпни услуги от всякакъв вид.) Банковата система няма да се разпадне за ден-два, но вече наблюдаваме сериозни болестни процеси. Всеки да си мисли сам какви вреди могат да предизвикат, в кои страни, за колко време. И да се пази.

Източник: в. „Сега“