Архивите говорят! Маргарет Тачър удивена от българското образование преди 45 г.!

“Трябва да призная, че ми направи удивително впечатление едно техническо училище в Стара Загора. Особено се учудих на голямата степен на сътрудничество между обучението в техническото училище и химическата индустрия. Машините в училището бяха набавени от заводите. Работниците от заводите оставаха в училището, а възпитаниците на училището отиваха в заводите за специализация”.

Така отговаря Маргарет Тачър на въпрос на Би Би Си – радио “Лондон”, на 2 октомври 1971 г. какво я впечатлило най-много в България. Тя току-що е кацнала на летището в Лондон. По това време 45-годишната Тачър е министър на образованието и науката на Великобритания в кабинета на Едуард Хийт.

Маргарет Тачър посещава английските гимназии в София и във Варна, както и машиностроителен техникум в морската столица, но най-силно е впечатлена от видяното в тогавашното Професионално химическо училище “Дмитрий Менделеев” в Стара Загора. Може би защото нейното първо висше образование е по химия.

В Стара Загора Маргарет Тачър прекарва няколко часа на 30 септември 1971 г. Тогавашната директорка на училището доц. Мария Димова пази ревниво снимките от онова време.

“По-късно я нарекоха Желязната лейди, но през оня ден Маргарет Тачър се държа много мило, беше непосредствена с нас”, спомня си доц. Димова.

Гостенката била придружавана от българския образователен министър по това време проф. Стефан Василев. Тя проследила с голям интерес лабораторно упражнение по аналитична химия при учителката Добринка Калпакчиева и дори пожелала да разгледа тетрадките с протоколите от упражненията на учениците.

“Езикът на химията е един и същ по цял свят, а тя го разбираше. Искаше да се увери дали всичко, което й показваме, е нагласено заради нея, или обучението при нас наистина се води сериозно”, разказва Мария Димова.

Впечатлили я и тренажорите, на които българските деца се обучавали по специалността “Контролно-измервателни прибори и автоматика”.

Маргарет Тачер питала за всичко в училището. Следобед същия ден имала насрочена среща в БАН и като разбрала, че домакините се притесняват да не нарушат програмата, помолила да съкратят обяда в тогавашния най-представителен ресторант на Стара Загора “Верея”, само и само още малко да останат при учениците. Делегацията, в която бил и английският посланик в София Доналд Логън, прекарала при тях 2 часа.

По това време днешната професионална гимназия по био- и химични технологии имала между 700 и 800 ученици и подготвяла кадри за химическите производства в Стара Загора, Ямбол и Враца.

“Тачър се впечатли, защото тогава с учениците наистина бяхме влезли в комунизма”, разказва Мария Димова. Благодарение на спонсорството на Химическия комбинат в Стара Загора, неговите възпитаници ползвали безплатни учебници и тетрадки, получавали безплатно работно и официално облекло, имали общежитие без пари. Всеки ученик разполагал със самостоятелно работно място в лабораториите.

Когато се върнала в Лондон, Маргарет Тачър изпратила благодарствено писмо на директорката:

“Уважаема госпожо Димова,

Благодаря ви много за интересното и приятно посещение във вашето училище. Както вероятно разбрахте, на мен ми направи силно впечатление отличното обзавеждане и близкото сътрудничество със завода на вашия съпруг.

С най-добри пожелания за бъдещи успехи в новата сграда и дори в по-хубава сграда

Ваша Маргарет Тачър”

По това време съпругът на Мария Димова – Георги Димов, е директор на Химкомбината в Стара Загора. А колкото до сградата, директорката дори и пред гостенката от Англия не скрила, че трябва да я делят с електротехникума. 42 години по-късно нищо не се е променило.

Димова напуска Стара Загора през 1977 г., когато съпругът й става министър на химическата промишленост, а тя отива на работа в образователното министерство.

Повече съдбата никога не я срещнала с Тачър. “Мисля, че си станахме взаимно симпатични с нея тогава, но аз, както и цялото мое поколение, не говорехме английски и това попречи да осъществим контакт след това”, казва 80-годишната бивша директорка.

В началото на новия век обаче заради закриването на химическите производства с Стара Загора, Ямбол и Враца перспективите пред някогашното химическо училище не са никак блестящи. През 2013 г. Гимназията е окончателно закрита, тъй като заради кризата в няколко поредни години не  приема нови ученици.

ВАНЬО СТОИЛОВ

Желязната лейди в интервю пред радио “Лондон”: Българите обучават великолепни техници, но рядко експериментират

РАДИО “ЛОНДОН” – 2 октомври, 1971 г. На нашия първи въпрос, че мнозина във Великобритания смятат, че образователната система в България е на високо ниво и дали тя споделя това гледище, г-жа Тачър отговори:

– Това е вярно и положително, образователната система все повече се подобрява. Разбира се, съществуват известни различия с нашата образователна система. Така например възрастта за започване на училище в България е по-голяма от нашата. Във Великобритания децата започват училище по-рано. От друга страна, в България има повече забавачници, отколкото у нас. Една от интересните разлики е, че в България има по-голям избор при образованието, отколкото очаквах. Те имат великолепни технически училища, в които учениците започват да учат на 14-годишна, а понякога и на 15-годишна възраст. Те прилагат система, която почива на стопанските нужди на страната, за обучаване на великолепни техници. Може да се каже, че образованието в България е много добро и се подобрява прогресивно.

Следващият наш въпрос бе: Г-жа Тачър, от това, което видяхте в България, смятате ли, че има нещо, което ние можем да приложим?

– Разбира се. И в двете наши страни все повече и повече младежи и девойки завършват училище, а в същото време се явяват все повече кандидати за сравнително по-малко места за висшисти. При нас процентът за висше образование е по-висок, докато при тях не е така. Университетите, знаете, са древни институции. В момента българите съсредоточават своето внимание върху висшето образование за стопански нужди. В същото време чрез системата за висше образование в България се обучават все повече и повече учители с цел да се повдигне общото ниво на образованието.

Има и някои различия, като например учебната програма, която в България се определя изцяло от правителството. А както знаете, тук, във Великобритания, държавата няма никакво участие. Те също като нас са загрижени за намиране на най-добрите начини за обучаване на учителите. Така че има много сходни точки между нас.

Нашият следващ въпрос бе: Смятате ли, че органите, които се занимават с образование в България, могат да научат нещо от нас?

– По мое мнение възрастта за започване на училище у нас може да се приложи в България. Аз смятам също, че те могат да научат твърде много от нашите методи на преподаване относно напредването на отделните ученици. За нашия начин на мислене учението в България е твърде общо, може би прекомерно общо, и следователно човек се запитва дали учениците се възпитават достатъчно, за да могат да предприемат лична инициатива. В това направление те могат да се поучат доста много от нас. Освен това ние правим повече експерименти. Ние се мъчим всякога да внесем нещо ново. И аз мисля, че българските просветни власти ще могат да се възползват от някои наши добри резултати.

По-нататък запитахме г-жа Тачър дали в резултат от нейното посещение в България очаква създаване на по-тясно сътрудничество в областта на образованието.

– Аз ще следя най-живо развоя на образованието в България и се надявам, че те ще правят същото. Надявам се също в близко бъдеще да увеличим улесненията на учителите по английски език в България, както и улесненията за опреснителните курсове. Тук мога да кажа, че в България има много добри училища за изучаване на аглийски език. Те са великолепни.

Източник: socbg

http://socbg.com/